Социологията не е избор: може ли Радев да загуби?
В последните седмици българинът отново започна да чува едни и същи думи от телевизора: „най-високо доверие“, „първо място“, „ако изборите бяха днес“. В центъра на тези новини стои бившият президент Румен Радев, който според последните проучвания се ползва с подкрепа над 50%.
За много хора, особено за пенсионерите, това звучи като нещо ясно и решено. Когато човек чуе „51% доверие“, първата мисъл е: „Този човек вече е победител.“
Но това не е така.
Истината е, че между доверието и победата има огромна разлика. Разлика, която в България многократно е обръщала резултатите и е изненадвала всички – и политици, и анализатори, и обикновени хора.
Тази статия има една цел – да обясни спокойно, честно и разбираемо защо никой не може да бъде обявен за сигурен победител предварително. И защо българският избирател, особено възрастният, остава най-голямата неизвестна.
Какво означава „доверие“ и защо то може да подвежда
Когато социологическа агенция обяви, че един политик има 51% доверие, това не означава, че 51% ще гласуват за него.
Доверието е чувство.
Гласуването е действие.
Между чувството и действието има много препятствия.
Човек може да каже:
„Да, харесвам този човек.“
Но когато дойде изборният ден:
да не отиде до урната
да се откаже
да избере друг
или да остане вкъщи.
Това се случва постоянно.
Особено в България.
Българинът често не прави това, което казва
Това не е обида. Това е факт, който социолозите знаят добре.
Много хора дават един отговор в анкета и друг – в реалния живот.
Причините са различни:
колебание
несигурност
разочарование
страх
или просто промяна на мнение.
Затова социологията не може да бъде точна прогноза.
Тя е моментна снимка.
А животът е движение.
Социологията пита малко хора, но говори за всички
Повечето проучвания в България се правят сред около 1000 души.
Само 1000.
А населението е милиони.
Тези 1000 души трябва да представляват всички останали.
Но дали това винаги е така?
Не напълно.
Защото България е различна.
Животът в София е различен от живота в малкия град.
Мнението на пенсионера е различно от мнението на младия човек.
Мнението на работника е различно от мнението на чиновника.
И затова винаги има разлика между анкета и избор.
Историята показва: фаворитът не винаги печели
През последните 30 години България е виждала много „сигурни победители“, които не са печелили.
Виждали сме нови партии, които се появяват внезапно.
Виждали сме стари партии, които изчезват.
Виждали сме хора, които са били на върха, а после са били забравени.
Това е част от демокрацията.
Нищо не е гарантирано.
Личната популярност не е равна на политическа победа
Президентът е символ.
Но изборите се печелят от партии.
Партията има:
структура
организация
хора
кампания
представители навсякъде.
Това е огромна машина.
И дори най-популярният човек не може да спечели без такава машина.
Пенсионерите са най-сериозният фактор
Пенсионерите са най-активните избиратели.
Те гласуват.
Те не пропускат избори.
Те решават резултатите.
Но пенсионерите също са предпазливи.
Те не вярват лесно.
Те помнят.
Те са преживели много обещания.
Много разочарования.
И затова решението им не е лесно.
Българинът гласува с разума и с болката
Много хора гласуват не защото вярват, а защото са разочаровани.
Те наказват.
Те търсят промяна.
Те търсят надежда.
И понякога избират неочаквано.
Времето е най-големият противник на всеки фаворит
Днес един политик може да има високо доверие.
Утре може да има скандал.
След месец може да има криза.
След година всичко може да бъде различно.
Политиката е променлива.
И настроението на хората също.
България е страна на внезапните обрати
В България много пъти резултатите са изненадвали всички.
Хора, които не са били фаворити, са печелили.
Хора, които са били фаворити, са губили.
Това показва едно:
българският избирател мисли сам.
Социологията влияе на хората
Когато човек чуе, че някой е първи, това може да го накара да го подкрепи.
Но може и да го накара да се противопостави.
Защото много хора не обичат сигурните победители.
Те искат промяна.
Истинската битка започва по време на кампанията
Кампанията е моментът, когато всичко се решава.
Тогава хората слушат.
Гледат.
Преценяват.
И вземат решение.
Не когато гледат анкета.
А когато видят реалността.
Най-голямата сила е в ръцете на обикновения човек
Не в телевизията.
Не в социологията.
А в човека.
В пенсионера.
В работника.
В майката.
В бащата.
Във всички.
Те решават.
Моето мнение
Според мен е грешка да се обявява който и да е за сигурен победител.
България се промени.
Хората се промениха.
Те мислят повече.
Те се съмняват повече.
Те вярват по-малко.
И решават сами.
И това е добре.
Защото това означава, че изборът е истински.
Най-важният ден
Не е денят на анкетата.
Не е денят на новината.
А денят на изборите.
Само тогава се вижда истината.
Само тогава се вижда кой има подкрепа.
Заключение: никой не е победител предварително
Високото доверие е важно.
Но не е победа.
Социологията е ориентир.
Но не е резултат.
Румен Радев може да бъде силен кандидат.
Но не е сигурен победител.
Защото победителят се определя от хората.
А българският народ винаги може да изненада.
И най-голямата истина остава една:
социологията не гласува.
Гласува човекът.
И неговият избор решава всичко.