Защо блогът е „нов“ и „стар“ едновременно – смисълът зад личния WordPress блог

Наричам го нов, защото технически започва начисто. Нов домейн, нова структура, нова система, нови възможности. WordPress не е просто платформа – той е работилница. Дава ти инструменти, но ти решаваш какво ще излезе от ръцете ти.

Наричам го стар, защото зад него стоят години писане. Статии, които не са били „оптимизирани“, мисли, които не са били „монетизирани“, текстове, писани късно вечер, без да се мисли за алгоритми, ключови думи и рекламни позиции. Стар блог не означава остарял. Означава преживян.

Защо избрах WordPress за личния си блог

Много хора питат: „Защо се местиш? Нали блогът си вървеше?“ Да, вървеше. Но вървеше като стара кола – позната, вярна, но с все повече компромиси. WordPress дава нещо, което всяка друга платформа рано или късно отказва – свобода.

Свобода да подредиш съдържанието си така, както мислиш. Свобода да не зависиш от капризите на чужда платформа. Свобода да решиш дали блогът ти е дневник, медия, архив или бизнес.

И още нещо важно – WordPress е уважение към текста. Той не те кара да пишеш кратко. Не те наказва, ако статията ти е дълга. Не ти казва „това няма да се чете“. Оставя решението на читателя.

Старите статии – багаж или капитал за новия блог

Един от най-трудните въпроси беше: какво да правя със старите текстове? Да ги импортирам ли всички? Да подбера ли само част? Да ги редактирам ли, или да ги оставя такива, каквито са били?

Стигнах до прост извод – старите статии не са багаж. Те са капитал. Не финансов, а човешки. В тях има грешки, има наивност, има прекалени емоции. Но има и честност. А честността не остарява.

Затова този блог няма да се преструва, че започва от нулата. Няма да се прави на „чисто нов проект“. Това е продължение. Със същия автор, със същите въпроси към живота, но с малко повече опит зад гърба.

За какво ще се пише в блога – теми, които остават важни

Темите няма да са модерни, но ще са истински. Живот след 60. Пари, които не стигат. Политика, която влиза в кухнята ти, без да я каниш. Здраве, за което започваш да мислиш твърде късно. Рецепти, които носят спомени, а не лайкове.

Ще има и свят – не онзи от туристическите брошури, а реалният. Такъв, какъвто го вижда човек от малък български град, който чете чужди медии, гледа новините и после излиза до магазина.

Блогът като място за мислещи хора, не като продукт

Днес всеки втори сайт иска да „продава стойност“. Аз искам да предлагам място. Място за четене без бързане. Място, където текстът не крещи, не убеждава насила, не обещава чудеса.

Този блог няма да ви прави по-богати за една нощ. Няма да ви научи как да станете успешни за 7 дни. Но може да ви накара да се замислите. А понякога това е много повече.

Монетизация на блога – честно, бавно и без илюзии

Няма да лъжа – идеята е блогът да изкарва пари. Не милиони. Не пасивен доход от плажа. А нормални, човешки пари, които да оправдаят времето, труда и постоянството.

Реклами ще има. Но няма да има измами, фалшиви „чудодейни“ продукти и заглавия тип „лекарите мълчат“. Ако нещо не бих препоръчал на приятел, няма да го рекламирам.

За читателите на блога – за кого е това място

Ако сте тук отдавна – добре дошли отново. Ако сте попаднали случайно – останете, прочетете, върнете се след време. Този блог не гони масовия читател. Гони онзи, който още обича текста.

Не обещавам редовност като по часовник. Обещавам честност. И присъствие.

Моето лично мнение за блоговете и WordPress

Смятам, че в България има нужда от повече „стари“ блогове. Не като дизайн, а като мислене. По-малко шум, повече съдържание. По-малко поза, повече живот.

WordPress не е начало. Той е инструмент за продължение. А този блог е точно това – продължение на един разговор, който още не съм приключил.

Ако и вие не сте – значи сме на едно място.

---