Жената като „враг на Бога“

Разни новини

Birth-of-Venus-in-an-Easter-Egg--107527(По случай този най-секси от всички празници – 8 март)

Николай Флоров

Няма да сте далеч от истината ако уеднаквите жената с понятието секс. Слабият мъжки пол винаги се е страхувал от жените. Макар че думата «черква» произлиза от дума за мъжкото начало за сила, мощ, власт, мъжете и създадените от тях богове никога не са знаели какво да правят с жените. С една дума сексът е болното понятие и за трите монотеистични (еднобожни) религии.

Не беше отдавна, когато българските попчета гледаха на жената като на «изчадие адово» или «творение на сатаната». И макар че днес един мазен ДеСарски полковник в попско расо не би си позволил повече такива описания, отношението към жените си е същото. Жената като поп, тоест свещеник, попеса или каквото там намерите за добре да я наречете, е неизвестно понятие в източното православие. То е неизвестно и за Курията, тоест Ватикана. Курия също означава сборище от посветени на безбрачие мъже, чието въображение е твърде уплашено да види женски и мъжки кардинали да се разминават по пътя към тоалетните.

Било е обаче и време, когато под влиянието на богомилите в Италия  разпасания морал на римската католическа църква в 11 век е въвела строги безбрачни реформи за всичките си свещеници. Безбрачието на католическите духовници определено показва дълбока психо-физическа травма и страх от жената, изразена в техните педофилни тенденции. Мъже без жени, но в брак с бога! Колко по-абсурдна може да е религията!

Страхът на вярващия мъж от жената е неописуем. Тя е донесла злото, заради което и двамата са били изгонени от рая. Жената е чиста само ако е дева, ако не е – тя е мръсотия и двамата до края на живота си  трябва да изкупват греха си. Така че девствената ципа в буквалния смисъл на думата е била вратата към рая – ако я бяха запазили и двамата щяха да са си и досега в рая. Но не са, така че за секса и досега плащат, а женския отвор и досега е най-опасната космическа черна дупка за вярващите.

Когато еврейките се вдигнаха на бунт да искат правото си да се молят на стената на плача, главния равин на Ерусалим заяви: «По-добре е на Стената на плача да се молят свини, но не и жени». Ще кажете – не по-различно от Саудитска Арабия. Но макар че е доста по-различно, еврейската държава си е религиозна държава и не светска, не по-различна в основата си от, да речем, Иран. В консервативното еврейско семейство жената няма право да иска развод, да бъде свидетел, да празнува раждането на дъщеря или да се въздържа от полово сношение с мъжа си като вид наказание.  Юдаизмът, както исляма, е безкомпромисно ясен по отношение на онанизма и забранява всеки акт, в който мъжкото изхвърляне на сперма става извън вагината. Според Талмуда: «Ръката на мъжа, която посяга по-надолу от пъпа, трябва да бъде отсечена».

Нищо чудно, че американските еврейки и католички са най-активните феминистки в света.

Ако тия неща ви приличат на исляма, то е защото е така, подобията са там и в много други отношения между мъжете  и жените. По думите на Селма Кос Брандоу от Държавния колеж в Трентън: «Въпреки приетото в началото на 20 век равноправие между жени и мъже, в Израел днес по-голямата част от жените живеят в състояние на «подчинения пол…», където най-голямата заслуга на търтеите на израелското общество – консервативните евреи, е да осигуряват възпроизводството на израелското население.

Това обаче правят и всички ислямски страни, в които жената като инструмент за производство на деца е довел много от тия страни до кризисно състояние. И наистина, ако една страна като Иран само преди 30 години е имала 30 милиона население,  а сега е 70, от които над 50 процента са хора под 30 години, не е далече деня когато товара върху самара ще счупи гръбнака на магарето. Никоя страна не би могла икономически и образователно да подготви себе си да посрещне нуждите на толкова бързо растящи нови поколения, особено средновековна ислямска република като Иран.

Кой не е усетил неудобство или чувство за обида или унижение при вида на една запердена от глава до пети кадъна? Това обаче е най-малкото, което мъжете в исляма са й донесли. По думите на Абул Касем, един от многото отказници от исляма: «Всеизвестната ислямска девственост  е най-голямата ценност за жената, девствеността е фетиш…секс в исляма е толкова мръсна дума и толкова строго ограничена, че това е всъщност най-голямото табу в тази религия. Исляма се преструва сякаш че половите органи и за мъжете и за жените не съществуват. Жената е покрита, от глава до пети  за да скрие своите «срамни» части (думата «срамни» се използва и в християнството).

Сравнен с другите социално-религиозни системи в света, исляма придава на сексуалната «чистота» изключително значение със съответните произлизащи от това противоречия и конфликти, и то до такава степен, че отстрани изглежда като сексуално вманиачен и болезнено свръхчувствителен. Извънбрачна сексуална връзка за жена в исляма е абсолютно немислима. За мъжете обаче е съвсем друго – те могат да влизат в сексуални отношения с робини, пленнички или гяурки (невернички), но не и с мюсюлманки…» Мъжете на исляма обаче живеят на напълно друга планета. За тях Абул Касем казва че Аллах е позволил богат избор от извънбрачен секс, временни съпруги, проститутки или еднократни сексуални сесии.

На фона на 21 век жената в исляма изглежда като сюрреалистичен призрак или като извънпланетен пришълец от фантастичен филм. Когато един мюсюлманин шиба кадъна през глезените с бамбукова пръчка, защото се виждат под роклята й, той демонстрира ислямската жена. Извънбрачен секс за мюсюлманите е «харам» и се наказва в много случаи по-варварски от убийство.

Любопитното е, че останалите световни религии, макар и многобожни (или да ги наречем по-земни) макар и далече по-либерални от еднобожните,  също поставят жената в подчинено положение. С една дума, от отношенията между мъже и жени в едно общество може да се съди за неговата зрялост.

Нищо от казаното до тук  не отива по-далече от любопитното, ако не споменем какво означаваше секса при комунизма, защото той не беше нищо повече от многобожна религия, или по-скоро несполучлив опит да стане такава. А секса при комунизма беше едно голя-я-ямо нищо. Отначало комунистите започнаха също с претенции за чистота и моралност, но реалния живот ги остави на сухо и те бързо пренагласиха моралния си кодекс, докато налучкаха своя  modus vivendi. Това бяха многото негласни проститутки-секретарки, тайните партийни оргийки в още по-тайните партийни свърталища-резиденции, нелегалната циркулация на сексуална информация от всякакъв тип, оофициално несъществуващите улични проститутки (обслужващи главно араби)нередко използвани и за нуждите на Държавна Сигурност. Любовници и любовни резиденции – бол, но разбира се, тайно.

Официално сексуално образование – никакво. Всичко оставено на самотек – децата учат от улицата и каквото случайността им предложи. Секса е заврян във фройдистката кучешка къщичка и затова е идеализиран – по мюсюлмански. За «трудещите се» на улицата късата поличка беше третирана като признак за неморалност. Комунистически ченгета  режеха «неморални» панталони, къси полички и мъжки гриви. Те се страхуваха дори и от моди и грим. Спомням си с погнуса как едно видинско ченге на име Върбовски шибна жестоко с тънка пръчка едно момиче на плажа защото носеше бикини – някой да си спомни за Саудитска Арабия? С какво беше по-различна една смачкана българска текезесарка с мотика от една забулена в черно турска кадъна?

Една жадна за повече свобода в интимните си отношения нация трябваше да търпи лъстиви партийни и комсомолски функционери, които знаеха как лицемерно да  мърсуват, но за обикновения пролетарий, както Аллах, раздаваха съвети от сорта «Да се учим и живеем по комунистически!»

Днешният чалгаджийски вихър не е нещо повече от другия край на политическото махало – музиката е преди всичко секс, а секса днес е изход,  хаотичен, пошъл, пресилен и тъжен – логичния резултат на една круширала болна идеология, която претендираше за съвършенство и вечност.

Дано от тая пост-комунистическа кал, както лотуса, се роди свободната българска жена, но не без мъжа – IT TAKES TWO TO TANGO.

Реклами