Защо прокремълският президент на България бойкотира срещата на върха на НАТО?

прокремълският президент

На историческа среща на върха следващата седмица във Вашингтон НАТО ще отпразнува своята 75-та годишнина и ще разработи стратегия как да помогне допълнително на Украйна срещу пълномащабното нахлуване на Русия.

Държавни и правителствени ръководители от 32-те членки на алианса – включително Швеция, която току-що се присъедини през март, и Финландия, която се присъедини през април 2023 г. – е планирано да присъстват на срещата от 9 до 11 юли.

Забележимо отсъствие обаче ще бъде президентът на България, която е член на НАТО от 2004 г. Румен Радев каза, че не е бил консултиран относно документ, който ще бъде представен на срещата на върха, който излага официалната позиция на България относно войната на Русия срещу Украйна и ангажиментите на алианса да помага на Киев. Вместо това ще присъства само служебният премиер Димитър Главчев, а не заедно с Радев, както беше предвидено.

61-годишният Радев, чиято позиция е до голяма степен церемониална, но предлага платформа за влияние върху общественото мнение, даде да се разбере, че не подкрепя изпращането на военна помощ на Украйна, твърдейки, че такава помощ само удължава конфликта. Той нарече онези, които подкрепят такава подкрепа, като „подпалвачи на война“.

Делян Пеевски, лидер на либералното Движение за права и свободи (ДПС) и един от по-отявлените критици на Радев, нарече отказа “потвърждение, че позициите на Радев обслужват чужди, а не национални интереси и са подложени на зависимости и връзки на Изток, обратното към евроатлантическите ценности и принципи“. (Пеевски е санкциониран от САЩ и Великобритания за предполагаема корупция.)

Други изразиха облекчение, че Радев няма да придружава Главчев на срещата на върха на фона на опасенията, че бившият пилот от военновъздушните сили може да използва срещата като платформа, за да изрази своите приятелски настроени към Кремъл възгледи.

“За да намерим позитив в цялата картина, поне няма да имаме притеснения, че България ще има двусмислена позиция на срещата във Вашингтон”, предложи Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ.

„Иначе щяхме да чакаме нервно да видим как точно би представлявал националната позиция президентът, ако беше официален говорител на България във Вашингтон“, каза Поптодорова пред Българска служба на Радио Свободна Европа.

НАТОвски скептицизъм

Радев каза, че решението му да бойкотира срещата на върха на НАТО зависи от неговата роля или липсата на такава в изработването на официалната позиция на България и нейните ангажименти по отношение на войната на Русия срещу Украйна. Радев каза, че не е бил консултиран, когато Министерският съвет – висшият изпълнителен орган на България, включващ министър-председателя и други висши министри – е съгласувал разпоредбите на тази позиция, съобщи кабинетът му на 27 юни.

Неуспехът да се оповести публично позицията на правителството подхрани спекулациите от някои политици, предимно приятелски настроени към Кремъл, че служителите са замислили нещо по-зловещо.

„Надявам се всички да видим какво пише в този текст и да разберем защо той по никакъв начин не е бил консултиран предварително с президента [и] защо има резерви да бъде представен в [парламента]“, каза вицепрезидентът Илиана Йотова, съперничката на Радев на президентските избори през 2016 г., на 27 юни.

На 28 юни правителствената пресслужба заяви, че заявената от Министерския съвет позиция включва препотвърждаване на военната подкрепа на София за Киев, както и разбиране, че Украйна не трябва да бъде принуждавана да се отказва от територия, за да постигне някакъв мир с Русия.

Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов добави, че официалната позиция не може да бъде публикувана, тъй като съдържа и класифицирана информация.

Няколко дни по-късно, на 1 юли, служебният премиер Главчев каза, че по-късно същия ден ще изпрати съдържанието на официалната позиция на София в Регистъра за класифицирана информация на парламента. Това би позволило на депутатите в Народното събрание, еднокамарния парламент на България, да се запознаят със съдържанието му.

Главчев отхвърли като “абсурдни” твърденията, че кабинетът може да тласка България към война. „В него няма нищо различно от позициите и решенията на Народното събрание“, допълни той.

Българският президент Румен Радев разговаря с унгарския премиер Виктор Орбан в Будапеща през май.

Радев отдавна изразява скептицизъм относно помощта на НАТО за Украйна и се опитва да блокира подобни усилия, твърдейки, че това само ще подхрани по-широк конфликт, разказ, възприет от други прокремълски фигури, включително унгарския премиер Виктор Орбан.

Всъщност през май, когато София беше домакин на заседание на Парламентарната асамблея на НАТО, Радев вместо това пътува до Будапеща за разговори с Орбан, чието правителство също работи за блокиране на помощта за Украйна.

Предстоящата среща на върха във Вашингтон ще се съсредоточи върху три основни теми, според Йенс Столтенберг , генерален секретар на НАТО, като подкрепя усилията на Украйна да се защити по „най-спешната“ точка от дневния ред.

С неявяването си Радев ще изпрати “вредно” послание към партньорите на България от НАТО, каза Асен Агов, бивш български депутат и бивш зам.-председател на Парламентарната асамблея на НАТО.

„Той дискредитира страната, като си мисли, че печели точки в някакъв мирен процес, който не съществува“, каза Агов пред RFE/RL.