Защо общият брoй на починалите в България скача толкова рязко от края на октомври

Здраве

В сряда България отчете нови най-високи стойности на жертвите от COVID-19 – 131 души в рамките само на един ден. Отминалата седмица пък бе най-смъртоносната дотук с почти 460 жертви. Този брой е изключително висок за държава с под 7 млн. население, но за жалост не е неочакван – предвид непрекъснатия и почти безконтролен ръст на случаите на зараза в страната, за съжаление, тази тенденция ще продължи.

Официалните жертви на вируса обаче са само част от картината – всъщност около една трета от нея. Още по-тревожни данни разкрива статистиката на НСИ за общия брой на смъртните случаи по седмици в страната тази година. Те показват остър ръст на починалите след средата на октомври спрямо средните стойности от последните пет години, като първата седмица на ноември (последната обхваната от статистиката) е втората най-смъртоносна въобще от началото на 2015 г. досега.

Данните за втората половина на октомври и началото на ноември разкриват прогресиращи двуцифрени ръстове на починалите спрямо средното за последните пет години, като увеличението през първата седмица на ноември надхвърля 53% на годишна база. Така в тази седмица има почти 3200 починали при обичайно ниво между 2000-2100 за същата седмица през отминалите 5 години. Или казано иначе – в първата седмица на ноември има 1100 смъртни случая повече от обичайното.

Първото логично предположение е, че това са жертви на епидемията, която започна да расте остро няколко седмици по-рано. Броят им обаче е около три пъти по-висок от официално отчетения брой на хората, починали от коронавирус. Така например в предпоследната седмица на октомври според статистиката на НОЩ починали от COVID-19 са общо 116 души, в сlедващата седмица – 195, а в първата на ноември – 353. Данните на НСИ пък показват съответно 300, 600 и 1100 починали над обичайното за тези седмици.

Подобни разминавания, макар и не чак в такава степен, са обичайни за силно засегнатите от вируса страни. В САЩ например от януари до началото на октомври т.г. са отчетени почти 300 хиляди починали над средното ниво от последната година, а 2/3 от тях – почти 200 хил., са официално жертви на коронавируса. В случая на България обаче разликата е още по-голяма – само 1/3 от допълнителните починали са отчетени като COVID жертви.

Част от обяснението за разликите идва от недобрата диагностика – не всички директни жертви на COVID-19 са минали през PCR тест, докато са били болни. Но в България в момента вероятно има и сериозен дял жертви на претоварената здравна система. Сред тях са хора със спешни състояния (като инфаркти и инсулти), до които линейките не са успели да стигнат поради претовареност. Също и хора с тежки хронични състояния, които не са могли да получат навреме животоспасяващите си процедури и лечение заради претоварване на болниците.

Тези данни показват две неща:

  • Системата за тестване и проследяване на правителството вече практически не работи, защото не може да обхване сериозна част от случаите;
  • Здравната система вече на практика е сериозно пробита, защото допуска иначе вероятно предотвратими смъртни случаи.

Показателни изводи могат да се направят и от регионалните данни за починалите по седмици на годишна база. През октомври броят на починалите започва видимо да расте в почти цялата страна, като повечето области отбелязват увеличение между 15-25%, а през първата седмица на ноември то надхвърля и 50% за повечето региони. Част от водещите области по ръст на починалите не са изненада – Благоевград например е сред тези, в които епидемията се разгоря най-рано. Търговище, която пък бе първата област, влязла в червената зона по заболеваемост и няколко седмици поддържаше рекордни за България нива, също логично е на челните места.

Изненада обаче са Разград, която в началото на ноември излиза начело по починали с почти 160% ръст спрямо същата седмица на предходната година, както и Кърджали. Двете области досега не са попадали във фокуса на медиите заради много случаи на коронавирус. Всъщност, и до момента Кърджали остава една от областите с най-ниска заболеваемост в страната (малко над 220 случая на 100 хил. към 10 ноември). В Разград тя започна да расте по-осезаемо в края на октомври и е по-висока от тази на Кърджали (към 410 заразени на 100 хил.), но регионът също далече не е сред най-засегнатите в България, поне според официалната статистика.

Същото важи и за Силистра – друга от областите със сравнително ниска заболеваемост (около 250 случая на 100 хил. към 10 ноември). През първата седмица на този месец обаче тя изкача директно на второ място по ръст на починалите със 100% увеличение на годишна база.

Особен случай е и Смолян, където официалната заболеваемост е като тази в Силистра – сред най-ниските в страната. Регионалните данни от Смолян обаче още през лятото показваха твърде висок дял на хоспитализациите – до 50-60% от разкритите случаи, която ясно говори за недостатъчно тестване и недостатъчно разкриване на истинските размери на епидемията. Това вероятно важи и за другите три области, които по официални данни са слабо засегнати от заразата, но високият брой на починалите в тях разкрива друга реалност. Иначе казано огромна част от случаите там не са били диагностицирани и най-вероятно не са получили адекватна медицинска помощ.

Ако в тази статистика има “добра” новина, то тя е от Добрич – единствената област, която отчита спад на починалите през първата седмица на ноември след минимален ръст през октомври. През лятото Добрич преживя криза, след като вирусът успя да се разпространи доста широко и влезе в няколко дома за възрастни хора. Местните здравни власти обаче се справиха успешно и поне до сега успяваха да поддържат много по-ниски нива на заболеваемост спрямо другите в страната. В последните седмици случаите и там растат, но Добрич в момента все още е областта с най-малко случаи в страната.

В сряда България отчете нови най-високи стойности на жертвите от COVID-19 – 131 души в рамките само на един ден. Отминалата седмица пък бе най-смъртоносната дотук с почти 460 жертви. Този брой е изключително висок за държава с под 7 млн. население, но за жалост не е неочакван – предвид непрекъснатия и почти безконтролен ръст на случаите на зараза в страната, за съжаление, тази тенденция ще продължи.

Официалните жертви на вируса обаче са само част от картината – всъщност около една трета от нея. Още по-тревожни данни разкрива статистиката на НСИ за общия брой на смъртните случаи по седмици в страната тази година. Те показват остър ръст на починалите след средата на октомври спрямо средните стойности от последните пет години, като първата седмица на ноември (последната обхваната от статистиката) е втората най-смъртоносна въобще от началото на 2015 г. досега.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове