Защо аптеките не искат да работят със скъпи лекарства

Здраве

Около 1.5 млн. българи всеки месец влизат в аптеките, за да получат лекарствата си, за които здравната каса плаща. В много от случаите обаче фармацевтите отказват да работят със 100% платените лекарства и така на пациентите се налага да търсят своя медикамент в множество обекти.

Причината за това е, че аптеките трябва да финансират предварително покупката на лекарства, понякога за десетки хиляди левове и да трябва да чакат здравната каса да им върне средствата след 45 дни. За обработката на документите те получават 2 лв. В писмо от председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова от 12 август тя настоява таксата да бъде повишена на минимум 3 лв., а за аптеките в труднодостъпни райони – на 5 лв. В проект за промяна в наредбата за условията за заплащане на лекарства от здравната каса обаче министерството предлага повишение само с 20 стотинки на рецепта. До края на тази година това означава НЗОК да плати на аптеките 24 600 лв., е записано в мотивите.

Символичното увеличение, обаче, едва ли ще увеличи интереса на аптеките към най-скъпите лекарства.

Най-големият разход

Лекарствата са регулирана стока, за която по закон се определят надценки за търговец на едро и аптека над цената на производител. Цената на производител според лекарствения закон трябва да бъде най-ниската в ЕС и числото за всяко лекарство се проверява всеки ден в европейските системи за цени. Ако бъде открита по-ниска цена от България, тя моментално се въвежда и тук.

Аптеките могат да начисляват минимални надценки само за лекарствата, които се заплащат частично от здравната каса, а останалата част се доплаща от пациентите. Близо 60% от плащаните от здравната каса лекарства обаче са покрити 100%. При тях аптеките нямат право да начисляват никаква надценка, независимо от цената им. Те могат само да получават от НЗОК такса за обработка на рецептата и тя е 2 лв. от 1 януари 2012 г. Преди това беше един лев. От тази такса 20% отиват под формата на данък добавена стойност в приходната агенция.

Бумащината в този случай е такава, че обработката на рецептата и отпускането на лекарството, отнема около 15 минути. В същото време аптеката трябва да предплати на доставчиците си скъпото лекарство, което обикновено е на цена над 100 лв., а има и такива за редки болести, които надхвърлят 30 хил. лв. за опаковка. След като купи лекарството, аптеката трябва да изчака пациентът да го получи и още 45 дни минимум, след които здравната каса да й върне парите за медикамента. Множество аптеки, обаче, не разполагат с ресурс, за да държат на склад толкова скъпи лекарства и да блокират оборотните си средства. Затова надписът “аптеката работи с НЗОК” не означава, че вътре могат да бъдат намерени всички 1500 лекарства, които НЗОК плаща.

Тъй като надценките за лекарства са регулирани по закон и са на нива 5-7%, аптеките печелят повече от козметика, хранителни добавки, диетични храни и други и така финансират отпускането на лекарства.

“Затова се наблюдава понижен интерес за работа с продуктите, заплащани напълно от НЗОК. Констатирано е отсъствие на аптеки, предоставящи такива продукти, в много общини”, казва в писмото си председателят на БФС проф. Сербезова.

Какво искат фармацевтите

Бюджетът на НЗОК за тази година е 4.7 млрд. лв. Според изчисленията на БФС, ако таксата за обработка на рецептата се увеличи от два на три лева и при отчетени над 7 млн. рецепти за напълно платени лекарства годишно, НЗОК би заплатила 14.1 млн. лв., което би довело до увеличение на разходната й част с около 1.14%.

Същевременно приходите от ДДС в държавния бюджет ще се увеличат с 1.180 млн. лв. поради облагането на сумата с ДДС, което аптеките заплащат на приходната агенция.

Какво предлага здравното министерство

Ведомството отчита, че таксата не е увеличавана от осем години и трябва да се намери механизъм аптеките да бъдат стимулирани да продават скъпоструващата терапия.

“Очакваните резултати от прилагането на наредбата са свързани на първо място с увеличаване на броя на аптеките, които ще отпускат лекарствени продукти, чието ниво на заплащане е 100% от НЗОК. Това от своя страна ще даде по-голяма възможност на българските пациенти да се снабдяват с лекарствата си, без да се налага да пътуват до други населени места. Друг очакван резултат от прилагането на новата уредба е свързан с по-доброто оценяване на труда на магистър-фармацевтите”, отбелязват от министерството в мотивите си.

Около 1.5 млн. българи всеки месец влизат в аптеките, за да получат лекарствата си, за които здравната каса плаща. В много от случаите обаче фармацевтите отказват да работят със 100% платените лекарства и така на пациентите се налага да търсят своя медикамент в множество обекти.

Причината за това е, че аптеките трябва да финансират предварително покупката на лекарства, понякога за десетки хиляди левове и да трябва да чакат здравната каса да им върне средствата след 45 дни. За обработката на документите те получават 2 лв. В писмо от председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова от 12 август тя настоява таксата да бъде повишена на минимум 3 лв., а за аптеките в труднодостъпни райони – на 5 лв. В проект за промяна в наредбата за условията за заплащане на лекарства от здравната каса обаче министерството предлага повишение само с 20 стотинки на рецепта. До края на тази година това означава НЗОК да плати на аптеките 24 600 лв., е записано в мотивите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове