Заплахата от дезинформация и ролята на изкуствения интелект

дезинформация
Пол Карпентър описва AI софтуер по време на интервю в Ню Орлиънс, петък, 23 февруари 2024 г. Карпентър казва, че е бил нает през януари да използва AI софтуер, за да имитира гласа на президента Джо Байдън, за да убеди гласоподавателите на демократите в Ню Хемпшир да не гласуват в президентските избори на щата първичен. (AP Photo/Матю Хинтън, файл)

Европейският съюз (ЕС) е пред прага на важни избори, в които гражданите на блока ще изберат своите представители в Европейския парламент. Тази значима демократична проява, обаче, е застрашена от нова и нарастваща заплаха: дезинформация и ролята на изкуствения интелект . В статия на Асошиейтед прес се посочва, че изкуственият интелект (ИИ) може да изиграе съществена роля в разпространението на фалшиви новини, които могат да подкопаят демократичния процес не само в Европа, но и в други части на света.

Възходът на дезинформацията и изкуствения интелект

Дезинформацията не е нов феномен, но технологичният напредък и достъпността на интернет я правят по-широко разпространена и по-трудна за контролиране. Сега, с напредъка в областта на изкуствения интелект, тази заплаха е по-голяма от всякога. ИИ технологии, като генерирането на текст и изображения, правят създаването и разпространението на фалшиви новини по-лесно и по-ефективно.

Експертите предупреждават, че използването на ИИ за създаване на фалшива информация може да подмами дори и най-внимателните потребители. Генерираният от ИИ текст може да бъде убедителен и трудно различим от истинската информация, а същото важи и за фалшивите изображения и видеоклипове. Тези технологии могат да бъдат използвани за създаване на подвеждащи новини и пропаганда, които могат да повлияят на общественото мнение и изборния процес.

Дезинформация и политическа нестабилност в ЕС

Европа е особено уязвима към дезинформацията поради своята политическа и социална хетерогенност. Различните езици, култури и политически системи правят контрола и регулирането на информацията трудни задачи. Всяка държава-членка има свои специфични проблеми и въпроси, които могат да бъдат използвани от злонамерени актьори за разпространение на дезинформация и създаване на разкол в обществото.

Руската пропаганда е един от основните източници на дезинформация в Европа. В контекста на продължаващата война между Русия и Украйна, усилията за дестабилизация на ЕС са особено интензивни. Кремъл използва различни методи за разпространение на фалшиви новини и пропаганда, включително социалните медии и други онлайн платформи. Тези усилия целят да подкопаят доверието в демократичните институции и да създадат политическа нестабилност в Европа.

С AI deepfakes изображението на кандидат може да бъде размазано или смекчено. Гласоподавателите могат да бъдат насочвани към или далеч от кандидати – или дори да избегнат изцяло изборите. Но може би най-голямата заплаха за демокрацията, казват експерти, е, че вълната от дълбоки фалшификации на AI може да подкопае доверието на обществото в това, което вижда и чува.

Някои скорошни примери за AI deepfakes включват:

— Видео на прозападния президент на Молдова, който хвърля подкрепата си зад политическа партия, приятелски настроена към Русия.

— Аудиоклипове на лидера на либералната партия в Словакия, който обсъжда фалшифицирането на вота и повишаването на цената на бирата.

— Видео на опозиционен депутат в Бангладеш — консервативна нация с мюсюлманско мнозинство — облечена в бикини.

В Молдова, източноевропейска държава, граничеща с Украйна, прозападният президент Мая Санду е била честа мишена. Един дълбок фейк на изкуствен интелект, разпространен малко преди местните избори, изобразява как тя подкрепя приятелска на Русия партия и обявява планове да подаде оставка.

В Словакия, друга страна, засенчена от руското влияние, аудиоклипове, наподобяващи гласа на лидера на либералната партия, бяха широко разпространени в социалните медии само дни преди парламентарните избори. Клиповете предполагаемо го заснеха да говори за повишаване на цените на бирата и манипулиране на вота.

Разбираемо е избирателите да се хванат на измамата, каза Айдер, защото хората са „много повече свикнали да съдят с очите си, отколкото с ушите си“.

Мерки за борба с дезинформацията

ЕС е наясно с опасностите от дезинформацията и предприема различни мерки за борба с нея. Европейската комисия е разработила планове и стратегии за справяне с този проблем, включително чрез сътрудничество с онлайн платформи и социални медии. Платформите като Facebook, Twitter и Google са ангажирани да работят с властите за идентифициране и премахване на фалшивите новини и дезинформация.

Допълнително, ЕС инвестира в образованието на гражданите, за да повиши тяхната медийна грамотност и способността им да различават истинската информация от фалшивата. Това включва кампании за информираност и обучение, насочени към ученици, студенти и възрастни.

Ролята на изкуствения интелект в борбата с дезинформацията

Въпреки че ИИ може да бъде използван за разпространение на дезинформация, той също така предлага възможности за борба с този проблем. Изкуственият интелект може да бъде използван за автоматично откриване на фалшиви новини и подозрителни дейности онлайн. ИИ алгоритмите могат да анализират големи обеми данни и да идентифицират модели на дезинформация, които са невидими за човешкото око.

Разработката на надеждни и ефективни ИИ инструменти за откриване на дезинформация е ключова за бъдещето на информационната сигурност. Тези технологии могат да помогнат на онлайн платформите да реагират бързо на нови заплахи и да предотвратят разпространението на фалшиви новини. В допълнение, ИИ може да бъде използван за анализ на съдържанието и контекста на новините, за да се определи тяхната достоверност.

Изборите в Европейския съюз са важен момент за демокрацията, но заплахата от дезинформация и ролята на изкуствения интелект в разпространението на фалшиви новини са сериозни предизвикателства. ЕС и неговите институции трябва да продължат да работят активно за справяне с тези заплахи чрез регулации, образователни инициативи и сътрудничество с технологичните компании. Изкуственият интелект може да бъде както инструмент за дезинформация, така и мощно средство за борба с нея, ако бъде използван правилно. В крайна сметка, защитата на демократичния процес изисква съвместни усилия и непрекъсната бдителност от страна на всички участници в обществото.