Замислен и отчаян

стари градски песни
замислен и отчаян

Замислен, отчаян с разбити мечти
и с поглед угаснал, с ранено сърце.
Едничката радост ти беше за мене
лъжливо, коварно, но сладко дете.

Защо ли си времето губих напразно,
защо ли до болка сърце ми тупти?
Защо ли не отгатна, кажи ми тогава,
че любиш безумно ти друго сърце?

На него даряваш ти обич и ласки,
в сърцето ти радостна пролет цари.
А на мен  поднесе горчивата чаша,
в която разбити са моите мечти.

През дим от цигари ликът ти аз виждам,
алкохолните пари навяват тъга.
Угасналата обич, крещи във душата ми
и ето такава е моята съдба.

(стари градски песни)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.