#ЗаЕврото накратко: ЕК прави информационна кампания в България
Европейската комисия започва кампания за популяризирането на ползите за България от присъединяването към еврозоната. Това става ясно от съобщение на представителството на ЕК в София.
Целта на инициативата „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“ е да предостави достъпна информация за процеса на въвеждане на еврото в България и как той ще се отрази на всекидневието на българите. Досега в България не е провеждана адекватна кампания, която да отговори на страховете на голяма част от населението от приемането на еврото, както и на фалшивите новини по темата, които се разпространяват всекидневно.
Кампанията ще започне през септември 2023 г. и ще представи десет видеоклипове по ключови теми, като например процесът на замяната на лева с еврото; отражението върху всекидневието на хората; и реалните факти зад най-често срещаните митове за еврото.
Клиповете, както и други новини около кампанията, ще бъдат публикувани във Фейсбук страницата на Представителството на ЕК.
Днес в еврозоната влизат 20 от 27-те държави членки с общо население 347 млн. души. Символичният праг от 350 млн. души ще бъде преминат след като към еврозоната се присъедини България. Страната ни е в процедура по присъединяване и се стреми да стане част от еврозоната през 2025 г.
Еврото е втората по значимост валута в световната търговия и финансови потоци след американския долар. Ползва се широко и в държавите членки на ЕС, които са извън еврозоната, а също и в други страни, в които значителен дял от сделките с имоти, заемите и др. се котират в евро. Множество валути по света, включително и българският лев, са „вързани за“ или „прикрепени към“ еврото, припомня ЕК.
Приемането на единната европейска валута е ангажимент, който всяка държава поема при влизането си в ЕС. Единствено Дания има специално договорено изключение да запази валутата си, като датската крона все пак остава тясно свързана с еврото и е част от валутния механизъм ERM II. Въвеждането на единната европейска валута може да стане едва когато съответната държава е готова и отговаря на определени икономически критерии. Краен срок за приемането на еврото не е предвиден.
От самото създаване на еврото българският лев е „вързан“, т.е. прикрепен към него чрез валутен борд при курс 1.95583 лева за едно евро.
Понастоящем целта, която българското правителство и БНБ са поставили, е еврото да бъде прието „възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 г.“ Предишната целева дата – януари 2024 г. – бе отложена.
Преди да приеме еврото България трябва да е направила необходимите законови промени за лесен преход към единната валута. Необходим е специален закон за приемането на еврото, в който да са разписани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, срокове, в които левът и еврото паралелно ще са официална валута и т.н. Налагат се също множество промени в други закони.
Другата важна стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Такъв доклад се изготвя най-малко веднъж на две години, а според графика следващият ще бъде през юни 2024 г. Ако дотогава българският парламент е приел нужните закони, основното предизвикателство за страната се очертава да бъде отговорът на изискването за инфлация.
Относно автора
