Вирджиния Улф от първо лице

Разни новини

За първи път на български език издателство „Ентусиаст“ публикува дневниците на една от най-изтъкнатите фигури в литературата на модернизма на XX век – Вирджиния Улф. С „Дневникът на една писателка“, част от луксозната поредица Enthusiast Vintage, почитателите на Улф ще открият истинското ѝ лице, ще се докоснат до най-съкровените ѝ мисли и ще се запознаят отблизо с личността, която стои зад романите „Мисис Далауей, „Към фара“ и др. Есетата, разказите, статиите и романите на Вирджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми.

Всички Андерсенови приказки, събрани в три тома

Излезе от печат “Събрани приказки и разкази” – пълната колекция от произведенията на Ханс Кристиан Андерсен в красиво издание, ко…

Според някои, включително и според Куентин Бел, племенника на Вирджиния Улф, нейният дневник е последното от големите ѝ произведения. И все пак, макар да е богато и увлекателно четиво, той е много различен по характер от нейните романи и есета. Тук не бива да очакваме онази обмисляна и премисляна до съвършенство проза, която познаваме от белетристичните творби на Вирджиния Улф. Тя пише дневника си бързо, „по-бързо и от най-бързата пишеща машина“, без да спре да се замисли, а думите „препускат безобразно по страниците“, както сама споделя.Улф започва редовно да води дневника от 1915 г., когато е на 33-годишна възраст, и продължава до 1941 г. Последната записка е датирана четири дни преди смъртта ѝ, след която оставя труд от 26 тома, изписани на ръка. Както е обичайно, писателката използва дневника си отчасти, за да сподели своите ежедневни занимания и откровените си размисли за хората, живота и Вселената. Но го използва също така и по свой, индивидуален начин като писател и творец. В него тя общува със себе си за книгите, които пише, както и за творбите, които има намерение да създаде. Всичко значимо за нейните произведения се съдържа в тези дневници – от първия замисъл до писането и пренаписването им. Нейният съпруг Ленард Улф е този, който редактира текстовете и ги публикува 10 години след смъртта ѝ. Той пояснява, че е причината да не го направи по-рано, е фактът, че написаното е твърде лично, за да бъде издадено изцяло приживе на много от споменатите в него хора.