Виновни до доказване на противното

Разни новини

Затворник 1 е изолиран в постоянно заключена килия, пълна с хлебарки и бълхи, без достъп до течаща вода и тоалетна. В стаята му не влиза естествена светлина, през зимата пропива влага, през лятото липсва вентилация. Храни се върху вестник на леглото, има право на 1 час в денонощието за раздвижване.

В килията на Затворник 2 е монтирана тоалетна, чиято отходна дупка се намира на 45 см разстояние от леглото му. Не са му предоставяни никакви хигиенни материали.

Затворник 3 от общежитието в Кремиковци е настанен в килия от 35 кв.м., в която нощуват между 16 и 22 затворници в различни периоди. Килията се отоплява с печки на дърва и въглища, за които не достига горивото, много от прозорците са счупени, а вратите – разбити. Студена вода има по 2 часа сутрин и вечер, топла – по 1 час на ден. Мъжът се разболява от артрит.

Затворник 4 е конвоиран с влак от Бургаския затвор до София за заседание по делото му пред ВКС. Мъжът моли надзирателите да освободят едната му ръка от белезниците, за да може да носи с нея документите си. Охранителят го удря и го нагрубява. Затворникът сяда на земята в знак на протест, а служителите на ГДИН го пребиват с ритници в корема, ребрата и бъбреците, след което го заливат със студена вода.

Затворник 5 от Плевен е наказан дисциплинарно с 14 дни изолация в карцера заради „клевета“ срещу надзирателите си. Причината: поискал да разбере защо не е получил изпратения колет от роднините си. Във Варна надзирателите позволявали на Затворник 6 да се къпе веднъж на 2 седмици.

Бонус: Съпрузи-иракчани с трите им деца – на възраст 15 г., 11 г. и бебе на година и половина – са вкарани в килия 4х4 метра в лагер за временно настаняване на бежанци, в общо помещение с още едно семейство. В стаята има две счупени двуетажни легла, мръсен под с матраци и скъсано одеяло. Не им е предоставено право да отидат до тоалетна. Налага се да удовлетворяват нуждите си на пода. Храна им е осигурена едва на следващия ден.

Ако някой се е изненадал при вида на мухъла, ръждата, запечатаните прозорци и откритото клекало в килията на Десислава Иванчева, вероятно е проспал новините в последните 20 години.

Всички тези унизителни разкази са действителни случки от живота на мъжете и жените, заключени по българските затвори и следствени арести. Заради тях държавата България е съдена за нарушаване на човешките права, заради тях всяка година плаща солидни обезщетения на пострадалите.

Парите за т.нар. „политика в областта на изпълнение на наказанията“ са се увеличили почти двойно за последните 5 години до 171 млн. лв.

Държавата Норвегия, която не членува в ЕС, помага безвъзмездно на България с допълнителни милиони евро за ремонти-на-ремонтите-на-ремонтите-на-ремонтите в амортизираните пренаселени места за лишаване от свобода.

Подобренията – ако изобщо има такива – идват прекалено бавно и с подозрително ниско качество на изпълнението. Обещанията за строителство на нов затвор в София си остават във вечна „предпроектна“ фаза (старият е строен през 1911 г.).

В същото време, съотношението между капацитета в предварителните арести и в затворите, където лежат окончателно осъдените престъпници, е 1:6. Има немалка вероятност невинен човек да бъде заключен в компанията на крадци, убийци и насилници, докато делото му виси в съда с месеци.

16% от всички смъртни случаи в българските затвори през 2015 г. са самоубийства.

Обществената реакция срещу тези безобразия е нулева: „Пари за пенсии няма, а ще ме карат да им издържам затворниците“.

В колективното съзнание „арестуван“ е равносилно на „съден“, „подсъдим“ е равносилно на „абсолютен престъпник“. Всеки е виновен до доказване на противното, щом го покажат в Централните новини с белезници на китките. Стигмата върху хората, преминали през тази месомелачка, остава завинаги и не подлежи на реабилитация.

В най-добрия случай, интересът на публиката към живота зад решетките е стихиен. За корупцията, насилието и паралелната мафиотизация се заговори едва когато рецидивистът Владимир Пелов избяга с пистолет в ръка през парадния вход на Централния софийски затвор, гонен от чистачката.

На публична фигура като Десислава Иванчева й бяха нужни 10 писмени жалби до Цецка Цачева и Мая Манолова, преди „механизмът за превенция“ да се раздвижи и да установи, че от тавана на килията й текат фекални води.

Какво остава за другите анонимни жени и мъже, чиито съдебни процеси не се следят под лупа от всички медии, партийни централи и европейски наблюдатели?

Какво остава за семействата, които стават свидетели на срама, унижението и деградацията на своите близки?

„Всички форми на изолирано задържане без подходяща психическа и физическа стимулация вероятно ще имат вредни последици в дългосрочен план, което ще доведе до влошаване на умствените способности и социализирането на лицето“ – това предупреждение се повтаря във всяко осъдително дело на Съда в Страсбург срещу България.

Ако изчислите колко пари са попиляни за обезщетения и за симулиране на реформа през последните години, вероятно ще получите сума, сравнима с издръжката на прословутите скандинавски „почивни станции“. Там, където масовият убиец Андерш Брейвик съди държавата, понеже не му осигурила нов PlayStation…

Advertisements