В почти всички членки на ЕС частните болници не правят обществени поръчки, у нас обаче искат да ги задължат

Здраве

Искат частните лечебни заведения отново да бъдат задължени да правят търгове за лекарства. Това става ясно от решение на правителството на днешното си редовно заседание, като е одобрило промени в Закона за обществените поръчки.

„Лечебни заведения, които са изцяло частна собственост, но се финансират с повече от 50 на сто от държавния и/или общинския бюджет, или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, попадат в кръга на възложителите“, гласи съобщението на Министерски съвет.

В своя позиция, изпратена до министрите на здравеопазването, финансите и икономиката обаче, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) пишат, че според направени проучвания от болнични организации в страните членки на ЕС лечебните заведения, които са частна собственост, не попадат под обсега на обществените поръчки. „В този смисъл всяко лечебно заведение се ангажира да осигури доставки на медикаменти и консумативи на възможно най-добра цена с цел минимизиране на разходите“, посочват от КРИБ.

От организацията обръщат внимание, че Директива 2014/24/ЕС на Съвета на ЕС от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки, частните болници не са публично-правни организации и по тази причина спрямо тях не следва да се прилагат нормите на ЗОП.

Досега не е показван официален документ, който да свидетелства, че частните лечебни задължения са задължени да правят обществени поръчки при закупуването на лекарства.

От КРИБ дават и примери за европейски държави, при които частните болници не възлагат обществени поръчки – Германия, Австрия и Великобритания (която по времето на въвеждането на правните норми е била все още член на ЕС).

Едва ли тези държави си позволяват да нарушават европейското законодателство и изниква въпроса в чии интерес е частните болниците да правят обществени поръчки.

Преди няколко месеца болнични сдружения реагираха остро на желанията за промени в закона за обществените поръчки. От Българската болнична асоциация и Националното сдружение на частните болници поставиха редица въпроси по казуса. „Отдавна имаме предложение лекарствата, покривани от НЗОК, да се заплащат директно на доставчиците им, а не да минават през лечебните заведения, което само ги товари с обеми, забавя им плащания и оставя опция за подобни спекулации“, написаха тогава в декларацията, изпратена до премиера, министъра, управителя на НЗОК и председателя на здравната комисия. Според тях ако България въведе обществените поръчки и за частните субекти, ще влезе в нарушение на Директива 2014/24/ЕС.

Така остава висящ въпросът кой е прав в случая – дали наистина идеята е уеднаквяване на европейското законодателство, както твърдят от МС, или натиск върху частните лечебни заведения.

Тук се повдига и друг въпрос – след като частните лечебни заведения се задължават да правят обществени поръчки за лекарствата, то тогава защо Здравната каса не прави такива за търговците на едро, които също са частни правни субекти, при условие, че там също се използва обществен ресурс, а продават директно на аптеките по цени, регистрирани в Позитивния списък?

И на този фон постоянно се отчита, че най-големите преразходи в бюджета на НЗОК са именно за лекарства, където годишно се дават над 1 милиард лева.