В надпревара със супер буболечките

Здраве

В надпревара с бактериалната еволюция

Когато пеницилинът бива открит от Александър Флеминг през 1928 г., той предизвиква революция в лечението на бактериалните инфекции. Редица рани и болести, които преди това са ставали причина за тежки увреждания и смъртни случаи, сега получават стандартното си лечение благодарение на лекарството-чудо. Понастоящем учените са длъжни да се състезават с бактериалната еволюция, търсейки по-ефективни методи на лечение, тъй като успоредно със стандартизираната употреба на антибиотици самите бактерии започват да развиват свои собствени защитни механизми.

Бактериите и техните супер сили

Докато медиите обичат да наричат тези адаптивни създания „супер буболечки“, учените предпочитат етикета „мултирезистентни бактерии“, а самата способност да се отстоява на лекарства, които някога са лекували съответната инфекция, определят като „антимикробна резистентност“. Всеки тип бактерия може да се превърне в „супер буболечка“, но измежду най-популярните можем да посочим Mycobacterium tuberculosis, Salmonella, Enterococcus и най-вече някои варианти на любимката на учените E. coli, чиито адаптивни механизми са толкова напреднали, че може да предава гени на други видове, подпомагайки тяхната резистентност.

Порочният кръг на модерната медицина

Ситуацията със „мултирезистентните бактерии“ прилича малко на „параграф 22“, тъй като антибиотиците не само са основата, върху която почива модерната медицина, но и са съществен фактор при еволюционния тласък на бактериите. Раковата химиотерапия, трансплантациите на органи, операциите и раждането се основават на антибиотичната употреба и ако не можем да лекуваме и предотвратяваме съответните инфекции, тогава човечеството ще загуби медицинските постижения, които учените са направили през последните 50 години.

Какво казват статистиките?

Нови статистики показват, че „супер буболечките“ би трябвало да притесняват всеки от нас. Данни, публикувани на 05.11.2018 г. в Lancet Infectious Diseases, ни информират, че мултирезистентните бактерии отнемат живота на 33 000 души годишно само в Европа. Географски, ситуацията изглежда най-зле в Италия и Гърция, като около една трета от записаните смъртни случаи са се случили в Италия. Въпреки че жертвите са хора от всички възрасти, проучването установява, че бебетата и възрастните хора са най-уязвими. Не на последно място, учените вярват, че около 70% от бактериите, които причиняват инфекции, вече са резистентни на поне един антибиотик, който иначе би бил използван за борба с тях.