Уроците на историята

Брътвежи

Юли се превърна не само в месец на протестите, но и в месец на големите загуби за Америка. На 80-годишна възраст почина американският конгресмен Джон Луис – една от „иконите“ на движението за граждански права в САЩ. Луис бе последният останал жив активист от т. нар. Голяма шесторка на движението за граждански права, оглавявано от Мартин Лутър Кинг. Неформалният лидер на афроамериканците става известен, след като през 1965 г. повежда 600 души на протестно шествие в южния щат Алабама. Телевизионните кадри как той бива свален на земята и пребит от полицаи обикалят страната и привличат вниманието към расовата дискриминация. Демократът Луис е избран за първи път в Камарата на представителите през 1986 г. и е преизбран 16 пъти в долната камара на Конгреса. Дни преди своята смърт на 17 юли, Луис написва това есе-призив към целия американски народ:

„Въпреки че моето време тук приключва сега, бих искал да знаете, че вие ме вдъхновявахте през последните дни и часове на моя живот. Изпълнихте ме с надежда относно следващата глава от великата американска история, когато използвахте силите си, за да сътворите промяната в нашето общество. Милиони хора, мотивирани просто от човешко състрадание, снеха тегобите на разделението. Из страната и по света вие загърбихте раса, класа, възраст, език и националност, за да изискате уважение към човешкото достойнство. Ето защо трябваше да посетя площад „Black Lives Matter“ („Животът на цветнокожите е важен“) във Вашингтон, въпреки че бях приет в болница на следващия ден. И просто трябваше да видя и почувствам за себе си това, че – след дълги години в ролята на безмълвен свидетел – истината все още продължава своя ход.

Емет Тил беше моят Джордж Флойд. Той беше моите Рейшард Брукс, Сандра Бланд и Бриона Тейлър. Той беше на 14 години, когато го убиха, а аз бях само на 15 по онова време. Никога няма да забравя момента, в който стана пределно ясно, че аз самият лесно можеше да се окажа на негово място. По онова време страхът ни ограничаваше подобно на въображаем затвор, а смущаващите мисли за евентуални брутални действия, предприети без каквато и да била разбираема причина, представляваха решетките.

Независимо от това, че бях заобиколен от двама любящи родители, множество братя, сестри и братовчеди, тяхната любов не можеше да ме защити от ужасното потисничество, което дебнеше непосредствено извън този семеен кръг. Необузданото, невъздържано насилие и утвърденият от правителството тормоз бяха способни да превърнат една простичка разходка до магазина за малко „Скитълс“ или невинен сутрешен джогинг по пуст провинциален път в кошмар. Ако трябва да оцелеем като единна нация, ще се наложи да открием кое е онова нещо, което с такава готовност пуска корени в сърцата ни, което успя да лиши църквата „Майка Еманюел“ в Южна Каролина от най-умните и най-добрите й енориаши (бел. прев. препратка към християнския химн “Brightest and Best”, написан през 1811 г. от англиканския епископ Реджинълд Хибър), което застреля нищо неподозиращи хора, отиващи на концерт в Лас Вегас, и задуши до смърт надеждите и мечтите на един талантлив цигулар като Илайджа МакКлейн.

Подобно на толкова много младежи днес, аз търсех изход от ситуацията, или някои могат да го нарекат влизане в ситуацията, и тогава чух гласа на д-р Мартин Лутър Кинг младши по едно старо радио. Той говореше за философията и дисциплината на ненасилието. Той заяви, че всички ние сме съучастници, когато толерираме несправедливостта. Той подчерта, че не е достатъчно да се каже, че в крайна сметка нещата ще се подобрят. Той заяви, че всеки от нас е морално задължен да се изправи, да извиси глас и да се изкаже публично. Когато забележиш някаква нередност, трябва да кажеш нещо. Трябва да направиш нещо. Демокрацията не е състояние. Тя е действие и всяко поколение трябва да свърши своя дял от работата, за да подпомогне изграждането на т.нар. Възлюбена общност, нация и световна общност в мир със себе си.

Обикновени хора с необикновени възгледи могат да спасят душата на Америка, въвличайки се в онова, което аз наричам добри неприятности, необходими неприятности. Гласуването и участието в демократичния процес са от ключово значение. Гласоподаването е най-мощното ненасилствено средство за промяна, с което разполагаме в едно демократично общество. Трябва да го упражнявате, защото то не е гарантирано. Бихте могли да го загубите.

Вие трябва също така да изучавате и помните уроците на историята, тъй като човечеството участва в тази сърцераздирателна екзистенциална борба от много време насам. Хората на всеки континент са били във вашето положение в продължение на десетилетия и столетия преди вас. Истината не се променя, ето защо отговорите, до които хората са достигнали преди много време, могат да ви помогнат да намерите решения за предизвикателствата на нашето време. Продължете да изграждате връзки между движенията, разпростиращи се по цялото земно кълбо, защото трябва да загърбим желанието си да извличаме печалба от експлоатацията на другите.

Въпреки че аз може да не съм тук с вас, призовавам ви да откликнете на най-висшия зов на сърцето си и да се застъпите за това, в което истински вярвате. През живота си съм правил всичко по силите си, за да покажа, че пътят на мира, любовта и ненасилието е по-верният път. Сега е ваш ред да разпространявате свободата.

Когато историците вземат в ръка химикалките си, за да опишат историята на ХХI в., нека кажат, че вашето поколение най-сетне е снело тежкия товар на омразата и че мирът най-после е надделял над насилието, агресията и войната. Та аз ви казвам: попътен вятър, братя и сестри, и нека духът на мира и силата на вечната любов ви води”.