Употреба на флага – за гордост и против влага

Разни новини

Драго Симеонов 

българската агитка на australian open

Снимка: © Getty Images

„Вечният закон на природата – колкото по-зле се живее в държавата, в колкото по-голяма кал затъва, толкова повече се засилва стремежът към корените“.

Този текст се състои от три части. Първата е бяла. Като чистата и свята сантиментална абстракция, наречена родолюбие. Всеки сам си го измерва родолюбието в каквото намери за добре. И да не ви харесва – така е.

Ако някой тръгне да ви тества в това отношение, да знаете, че сам той се е провалил.

Дали ще настояваш Кубрат да размаже от бой брадат английски ром под съпровод на гайди, за да ни прослави; ще научиш децата си да уважават историята и да не замърсяват природата или ще тропнеш хорце на летище Фиумичино, защото полетът ти закъснява – твоя воля.

Тези неща дори не се изключват взаимно. Различни хора сме в емоционално отношение; няма обща формула, по която да се изразява съпричастност към корените. Жалко само, че у нас думата „патриот“ се превърна в пейоратив, не без помощта на онези китни наши сънародници в управляващата коалиция, които властта обедини.

Родолюбието е табула раза, върху която всеки сам създава съдържание. Ако си остане в бяло даже най-добре, ама де тоя късмет…

Сега преминаваме към зелената част.

Зелена, като буйната растителност от национални символи. Те са друга работа, имат физически израз и поради това се подчиняват на известни правила. Зелена светлина явно има всяко министерство да интерпретира държавния герб върху фасадата си както реши.

Жълти или червени са езиците на лъвовете и как точно са спазени задължителните пропорции изглежда незначителна подробност. Важното е, че не можеш да ги замениш с каракачанки, независимо какво ти е личното усещане. Зеленото е в нюанси, както забелязвате. Даже тук не е спазен стриктно номер 17 – 5936 ТС по скалата на Пантон-текстил.

Не върви да си добавяш цветове – нито от дъгата, нито от знамето на Руската федерация. За разлика от абстрактната чувствителност, националната символика е конституционно определена. Част от балканската ни душевност очевидно е фриволността в интерпретацията на зелените нюансите.

Ето ни и в червената част.

Червена като предупредителна лампичка за гориво. Когато Камелия си уши рокля от флага ни, доста хора с право се наежиха. Мерсим, викаме, на тоя провокативен патриотизъм, който обвива чалга силикон в третомартенски послания. В това отношение обществото ни традиционно проявява здрав разум и в повечето случаи реакциите са адекватни.

Дори съдебната ни система е поразително работеща. Едни севлиевски цигани неотдавна отнесоха солидно наказание, че се натряскаха и скъсаха знамето. Но в същото време на всяко ключово откриване големци режат парченца от трикольора за символично начало. Но как, за Бога, да прецениш кога става въпрос за поругаване и кога – за себеизразяване или интерпретация, да не кажем чест и гордост?!

Като се боядисат трафопостовете в бяло, зелено и червено, иди кажи, че е гавра. Ама песента на Мишо Шамара със същото име разбуни духовете в едно позабравено време, чак прокуратурата тръгна да се самосезира.

И на Камелия рокличката й е голяма тъпня, но ако си купиш от някой чичка полиестерен флаг мейд ин чайна и си го вържеш като наметалце, съвсем друга работа излиза. Най-висша форма на справедлив млад родолюбец си, дори да си сложил от недоглеждане знамето наобратно.

Нямаше да ви занимавам с тая тема, ако покрай настоящите протести все повече не се набиваха на очи измъчени прогресивни нашенци, увили се като сарми с трикольори.

Приятели, цените на горивата може и да паднат, ама националната символика вече е обезценена до крайност. Не всичко, опаковано в трибагреник, автоматично се превръща в чиста проба родна справедливост. И не всеки надпис върху трикольора има магически сила. Че големи глупости взехме да пишем върху този наш измъчен флаг.

Не знам как по-деликатно да ви го кажа.

Въпрос отвъд времето и политическата система, която искаш да срутиш, е да не използваш знамето за наметалце, още по-малко за дъждобран. Понеже свикнеш ли с това, приемеш ли го за естествено, и тоя, който сваляш, и ония, които въздигаш, и те ще го имат единствено за парче трикотаж.

И ще го разкрояват както им падне и за каквото им падне. Все с най-добри намерения, естествено.

Advertisements