Удар по прокуратурата от Страсбург

Разни новини

Липсата на възможност за обжалване в съд на задържането на обвиняеми лица с прокурорско постановление за срок до 72 часа е в нарушение на гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) право на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 година.

В случая, по който се е произнесъл ЕСПЧ, става въпрос за бившия кмет на Садово Марин Йосифов. През 2010 година неговият офис е претърсен и са иззети предмети и компютърно оборудване – заради образувано наказателно производство за подкуп. Садов е арестуван заради данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона за МВР. След изтичане на максималния срок за задържане, Йосифов не е освободен.

Вместо това е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат наново, този път с прокурорско постановление за срок до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия срок на задържане, без да е изправен пред съд. В крайна сметка, прокуратурата отказва да иска постоянна мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да обжалва 72-часовото прокурорско задържане, но съдилищата отхвърлят жалбата поради липсата на нормативно основание за нея.

Именно заради това, ЕСПЧ счита, че има нарушение на права – че Садов не е изправен незабавно пред съд. Посочено е и защо – заради чл. 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на човека. Още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно Садов е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час необоснован и в нарушение на Конвенцията, се посочва в съдебното решение.Освен това, ЕСПЧ се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията.

ЕСПЧ установява, че към онзи момент нито законодателството, нито съдебната практика са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.ЕСПЧ също така намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушение на правото на зачитане на личния му живот. Претърсването е извършено без предварителното разрешение на съдия, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да посочва никакви аргументи за съществуването на неотложност. Това е довело до неефективност на осъществения съдебен контрол за законност на намесата в личния живот на жалбоподателя.

Поставете оценка:

5

Оценка 5 от 2 гласа.