Убиецът на Милен не е човек с отклонения, а част от познат „тип младежи“

Разни новини

koi-beshe-milen-tsvetkov-423Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/

На Великден в ужасяваща катастрофа загина Милен Цветков, един от водещите български журналисти за последните 25 години. За инцидента са повдигнати обвинения на четирима души, а обстоятелствата около случката поставят много тревожни въпроси пред българското общество. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, колегата и приятелят Милен Цветков, който преди години работеше и за българската редакция на SBS Radio, бе убит в пътен инцидент – какво точно стана?

– Подробности тепърва ще се изясняват, Фили, но се знаят няколко важни неща. Милен е в колата, спрял чинно на червен светофар. Отзад с бясна скорост – 140 км. в час, както се разбра, идва голям джип „Ауди Q7”. Без да натисне спирачки, джипът блъска колата и тя отхвърча на над 20 метра. Някакви хора дават на Милен първа помощ, но скоро изпада в кома, така го заварва линейката. От джипа пък излизат трима души, шофьорът изчаква полицията, а другите изчезват от мястото. Полицията задържа за 24 часа 22-годишния Кристиан Николов.

Пробата му за наркотици е положителна и то става дума за коктейл от 4 вида – марихуана, амфетамини, кокаин и бромазепан, затова Николов отначало е обвинен в причиняване на смърт под въздействие на алкохол или наркотици, за което се предвиждат от 3 до 15 години затвор. После обаче обвинението бе заменено с предумишлено убийство, за което се полагат между 15 и 20 години. Задържана е и майката на Кристиан, Десислава Пешева, чиято фирма е собственик на луксозния джип, в ареста са също Георги Иванов, син на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, и Симона Цветкова, двамата младежи, които са били в джипа с Кристиан Николов.

– Какви са обвиненията срещу тях?

– Майката на Кристиан е обвинена, че е предоставила на сина си да кара фирмена кола, след като е употребил наркотици. В момента се изясняват и обстоятелства около финансовото състояние на многобройните нейни фирми, които не са подавали данъчни декларации от 2009 година. Двамата младежи пък са обвинени в лъжесвидителство.

– Още малко за майката и джипа – сигурно ли е, че тя го е дала на сина си, а още повече – дали е знаела, че момчето е под въздействие на наркотици?

– Това е от нещата, които тепърва ще се изясняват, Фили, но оттук започват и наистина важните въпроси. Защото Милен си отиде и никакви приказки няма да ни го върнат, но е крайно време като общество да вземем мерки поне за ограничаване на подобни безумия. Първо, „Ауди”-то, за което говорим, струва към половин милион лева и само месечната му поддръжка е няколко хиляди. Да оставим слуховете, че то всъщност е подарък на Кристиан за завършването на гимназия.

Важното е друго – номерът с регистрацията на голям, луксозен джип като служебен, който се ползва за личен, е масово явление в България и вината е на законодателя. С две допълнителни подвижни седалки в багажника, такъв джип става 7-местен, регистрира се като фирмен автомобил за превоз на работници например, а собственикът си връща 20 на сто ДДС, което не е никак малко, и получава данъчни отчисления за гориво и ремонти. Макар всички да знаят, че в подобно луксозно возило никакви работници никога няма да се возят и това е просто финансова врътка, всички си затварят очите. В това отношение законът категорично трябва да се промени.

– Има ли и други проблеми в случая, които засягат законодателни въпроси?

– Да, но за да можем да ги обсъдим по-конкретно, трябва да видим как ще се развият нещата със следствието и делото за смъртта на Милен. Отсега обаче е ясно, че в законодателството има големи пробойни, които дават възможност убиецът да се измъкне ако не съвсем, то почти сух от водата. При това не говоря за подкупи. Не, че ги изключвам съвсем, но има и доста други „легални” начини.

Например адвокатите ще изтъкнат, както и вече направиха при първото изслушване за мярката за неотклонение, че мястото на катастрофата е замърсено преди да дойде полицията и доказателствата са съмнителни. Или че не точно Николов е карал джипа. Или че спирачките са отказали в последния момент. Или че ударът не е убил веднага Милен, тоест, младежът не е пряко виновен за неговата смърт.

Последният номер го знам от личен опит – преди години ръката ми бе счупена, но се оказа, че човекът не е искал да счупи точно ръката ми, затова му се полага условна, а не ефективна присъда. Важно е също колко ще се проточи делото и дали общественият интерес към него ще остане все така силен. Както каза криминалният психолог Тодор Тодоров: „Смятам, че след около година, когато същинското дело започне, ако журналистите не се интересуват будно от случая, присъдата на младежа може да бъде доста по-лека”.

– А как стоят нещата със самия Кристиан Николов, с неговата психика, с неговата наркозависимост?

– Ще цитирам пак Тодор Тодоров, който казва: „Най-вероятно това момче е от типа младежи, които смятат, че светът е създаден за тях. Те мислят, че каквото и да се случи, ще им се размине”. Забележи, Фили, става дума не за отделни хора с отклонения, става дума вече за „тип младежи”. Тях ние сме ги родили, отгледали и възпитали – а това е страшно. Да, децата имат право на щастие, дом, обич, образование и всичко останало. Но е абсурд, както се прави масово, да говорим само за правата, които децата имат, никога за отговорностите им. Затова много от тях вече смятат за тормоз, ако ги караме да си оправят леглото или да си подредят играчките.

Това особено важи за децата на българските новобогаташи, които, независимо от качествата им, като правило се възпитават със съзнанието, че са най-велики, че заслужават да получат всичко, само защото съществуват, че другите нямат значение. А моралната празнина, сътворена в такъв родителски дом, не може да бъде запълнена в училището, защото учителите нямат необходимите инструменти, законът им ги е отнел. Ако някой ученик се държи безобразно, те могат да му напишат забележка. Системата е такава. А ако учителят продължава да рови по темата, най-често ударите се стоварват върху самия него – и то от много страни. И в България децата, дори онези, които не знаят нищо друго, знаят прекрасно, че в училище са практически безнаказани – и се възползват максимално.

Не знам, Фили, много неща трябва да преосмислим покрай убийството на Милен Цветков и съм сигурен, че той самият би искал това. Като гледам обаче, повечето реакции на неговата смърт избиват най-вече към емоция и спомени, а не към обществено важните въпроси, затова не съм оптимист, че ще видим дори малка промяна.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/