ТРИ ГОДИНИ МЪКА

Стари градски песни

Я подай ми, мила мамо,
синьото елече,
че ме вика,че ме мами
оня път далечен,
дето тича край Марица,
песни пак запяла,
като птица гургулица –
хубавица бяла.

Страдам, мамо,три години –
повече не мога.
И до днеска не премина
тая скрита болка,
дето лумва като клада
и гори ме нощем.

И аз страдам, и аз страдам,
и аз страдам още.
Ще отида, ще я моля
и с надежда ясна,
ще и кажа като болен
как по нея гасна.

Тя ще види моята скришна
обич и отлъка
и ще мине тая лишна
тригодишна мъка.

 

източник:стари градски песни