Това обещание на ГЕРБ звучи смешно. Но и плашещо.

Разни новини

Обещанието на управляващите от ГЕРБ, че каквото и да стане на евроизборите, ще продължат да правят реформи, звучи направо смешно. Смешно, но и плашещо. Тези три примера обясняват защо:

Плакат, на който пише: България е в ремонт. Простете за неудобството.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Какво смятат да правят управляващите, ако загубят предстоящите евроизбори? Първата част от отговора им може да се приеме напълно сериозно: ще продължат да управляват и ще довършат мандата си. Едва ли някой е очаквал да чуе нещо друго.

Оттук нататък обаче заявката им звучи по-скоро като майтап. Щели да продължат да демонстрират „висока обществена чувствителност“, да дават „личен пример за носене на политическа отговорност“, да гарантират, че „властта не е привилегия, а отговорност и висок личен ангажимент“, да предотвратяват „всеки опит това доверие (на избирателите – бел.ред.) да бъде разрушено със съмнения за корупция и злоупотреби“, да формират „нов стил на политическо поведение“.

Кръпка върху кръпка

Най-смешно от всичко обаче е обещанието да правят реформи. Смешно, но и малко плашещо, като се има предвид какви им бяха реформите досега. За илюстрация ето няколко актуални сюжета от последните дни.

Те може и да (се правят, че) са забравили, но ние помним: скоро ще се навърши година и половина, откакто поредният министър гръмко обяви началото на поредната (най-решителната досега) реформа в здравеопазването. Осем месеца по-късно бе представен нещо като нов модел, който втрещи всички с недомислието си. Последваха все по-затихващи съобщения за някакви експертни анализи и работни групи. А днес, след гръмовното начало, вече никой не обелва и дума за реформа и нов модел.

За сметка на това бомбите на недоволството в системата гърмят една след друга: различни групи пациенти, спешната помощ, отделни болници, медицинските сестри… В последните дни работещите в единствената педиатрична болница блокират булеварди, заплашват да спрат работа и колективно да напуснат. Скоро със сигурност ще ги последват и други. Защото системните проблеми и абсурди се трупат и задълбочават, а управляващите се опитват да се измъкнат от тях на дребно и на парче.

Въобще, в България така наречените реформи са като безброй кръпки, безразборно натрупани върху разпадаща се стара дреха.

Агония без край

Тези дни за пореден път се оказа, че българският бизнес плаща най-високата в ЕС цена за електрически ток. Заради тройно намаляване на количествата, предлагани на енергийната борса, цената скочила двойно. Т.нар. свободен пазар е манипулиран от държавата и нейната Национална електрическа компания, налице са всички признаци за организирана престъпна група, твърдят работодателските организации.

Въпреки че енергетиката крие възможности за далавери, това твърдение е преувеличено, а обяснението е много по-просто. Управляващите дават мило и драго само и само да не допуснат поскъпване на тока за населението, поради което отлагат реформирането на сектора и все повече се оплитат в сложни фокуси с всевъзможни тарифи, преференции, такси, квоти, изравнявания и прочие.

В резултат самата енергетика затъва в огромни задължения. И понеже изборите се решават от дребните, а не от едрите потребители на енергия, тежестта се прехвърля върху бизнеса. Затова и, обратно на икономическата логика и на практиката в цяла Европа, той плаща по-високи цени за тока, отколкото останалите.

В края на краищата обаче сметката плащат всички. Защото изкривяванията в енергетиката водят до по-ниска конкурентоспособност и по-нисък икономически растеж, което пък означава по-малко работни места и по-ниски доходи. Колкото повече се отлагат реформите, толкова по-голяма става тази сметка.

Въобще, в България така наречените реформи са агония без край. Нещо като да те колят с тъп нож.

Мимикрия и имитация на дейност

„Силен акцент“ щял да бъде поставен върху съдебната реформа. Ето актуални примери и за нея – докъде беше докарана и накъде се е запътила.

Още един съдия наруши мълчанието и разказа как стават назначенията в съдебната система – задкулисно, на потайни ресторантски срещи, в тясно взаимодействие между „независими“ магистрати и политици (в случая – „известен корпулентен политик“), които трябва да бъдат убедени, че одобрените кандидати после няма „да се отметнат“ от поетите ангажименти.

Историята е шокираща, но не и изненадваща – просто потвърждава всеобщите подозрения за срастване на властите. Не по-малко шокиращо е, че вече цял месец ВСС, който по конституция е призван да защитава независимостта на съдебната власт, си мълчи все едно нищо не се е случило. Но и това не е изненада.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

До какво водят зависимостите в съдебната власт, се видя напоследък в целия грозен процес срещу Иванчева – от показния ѝ арест до показно строгата присъда (ако беше убила някого, можеше да ѝ се размине по-леко).

Сега приоритет било да се изпълни препоръката на Европейската комисия за въвеждане на контрол и възможност за разследване на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор. Само дето този приоритет се крепи на една упорито поддържана заблуда за вътрешна употреба. Защото споменатата препоръка се отнася само и единствено до главния прокурор, който, за разлика от двамата председатели на върховните съдилища, има неограничена и безконтролна власт и не подлежи на разследване от никого. Надеждата е номерът да мине и пред ЕК, а толкова дразнещият ги Механизъм за наблюдение да бъде прекратен.

Въобще, в България така наречените реформи често пъти не са нищо повече от мимикрия и имитация на дейност.

Заради всичко това обещанието на днешните управляващи, че ще продължат да правят реформи, е и смешно, и плашещо. За съжаление обаче нищо по-различно не може да се очаква и от онези, които от „втора линия“ са се засилили към властта.

Реклами