Седя в механата – стара градска песен

Седя в механата и пея, пия, пуша, хей! Оплаквам си съдбата и тази, що обичам, хей! Над мене сатаната с кикот ми нашепва, недей губи надежда ти- това ми е съдбата. Такава е съдбата на всеки, що обича, хей! Не сбъдват се нещата, не знаем, кой ни люби хей! И чувам глас злокобен, там някой […]

Продължете да четете

Розата

Напролет розата цъфтеше, славеят пееше за нас. Обичахме се безпределно, целувахме се до захлас. На есен розата увяхна, славеят литна надалеч. А мен остави сам самотен, с едничък спомен скъп по теб. За мен няма вече радост, за мен роза не цъфти. За мен славеят не пее, за мен любовта не грей. Поисках аз да […]

Продължете да четете

ТРИ ГОДИНИ МЪКА

Я подай ми, мила мамо, синьото елече, че ме вика,че ме мами оня път далечен, дето тича край Марица, песни пак запяла, като птица гургулица – хубавица бяла. Страдам, мамо,три години – повече не мога. И до днеска не премина тая скрита болка, дето лумва като клада и гори ме нощем. И аз страдам, и […]

Продължете да четете

СВИРЕТЕ КИТАРИ

Свирете китари, че сладка е любовта, мечтано щастие, не суета. Под вашите струни тъгата ще отлети. Свирете китари за моите мечти. Горчивите сълзи в нощта да забравя, безумната мъка днес ще отлети. Свирете китари, че кратка е любовта, мечтаното щастие сън беше за мен. източник:стари градски песни

Продължете да четете