Страх и размисли!

Брътвежи

страхСтрахът е чувство, породено от някаква случка. Ако някой е страдал, го е страх да не попадне отново в такава ситуация.

Това прочетох в Уикипедия и ще е вярно,защото и мен ме е страх.

На 63 години станах и ме е страх от съкращение – демек да стана безработен. Страхът се породи в мен,след последното ми съкращение(кризата през 2009 година) и близо 6 години не търсех работа и поработвах на свободна практика(дърводелство) та горе долу поддържах домашния бюджет. Не се жалвам и не упреквам никого, а бе просто такава ми е съдбата.

А защо го пиша и публикувам толкова лично нещо, а ми за да мога да го преодолея този страх, та нали навремето затова го създадох този блог. И все пак яд ме е на политиците, защото увеличиха възрастта за пенсиониране, но не помислиха че за младите няма работа. То пък те, политиците де само за джоба си мислят. От телевизора ни съветват да си сменим професията, а тези същите съветници като ги изгонят една телевизия бягат в друга, защото на приказки е лесно да си смениш професията на тази възраст, но в действителност е почти невъзможно, а и не е гаранция че ще си намериш работа. Между другото още работя, но фирмата има затруднения и затова ме е страх от съкращение. Работата ми не е много лека, но ми харесва защото произвеждам изделия, които се продават, но има проблем с намиране на материал.

И пак опираме до политиците, които са или стари комунета,или техни синове и внуци, та те същите в момента контролират в страната ни коя фирма да просперира и коя да фалира. Такава шуробаджанащина и по живково време не е имало. Нарочно не споменавам партии, защото с много малки изключения всички са производни на БКП. Въобще в държавата ни има голяма несправедливост, която ще тегне върху народа още стотици години. Първо ограбиха имотите на хората след 1944 година, след това направиха несправедливо връщане и една предизвестена приватизация(в ръцете на комунетата).
След 1989 година опитах да развия способностите в частния сектор, но ударих на камък и се отказах, като вложих всичко в образованието на децата.(камъка беше парите под масата,които трябваше да давам,но това противоречеше на моите принципи.)

То в тази публикация стана голяма каша, защото почнах със страхът ми,а после минах на политика, а бе брътвежи, но като че ли страхът взе да изчезва.

„Всичко е ръцете на човека и всичко му се изплъзва под носа единствено само от страх.” – Достоевски