Стартира поетапното въвеждане на електронното здравеопазване

Здраве

Практически тази година нямаше преговори в истинския смисъл на думата. Имаше съгласие и от двете страни за неща, които трябва да се случат през следващата година, защото са важни и фундаментални. Това съобщи председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред Zdrave.net след подписването на Анекса към НРД 2020-2022 днес.

Като пример за нещата, които трябва да се случат през 2021 г., около които са се обединили БЛС, НЗОК и МЗ, председателят на БЛС даде поетапното въвеждане на електронизацията на здравеопазването. Затова в НРД е записано, че всеки един модул, който ще бъде въвеждан, ще има възможност да се тества до три месеца преди да влезе в сила. „За да не подписваме отделни текстове за всеки модул, в Рамковия договор беше уточнено, че се премахва задължителното изискване за продължителност на прегледа в извъболничната помощ, защото това щеше да доведе до проблеми и за гражданите, и за лекарите, и за НЗОК“, поясни д-р Маджаров.  

„На второ място единодушно стигнахме до заключението, че вече твърде много време не се допуска в съществуващите заведения за болнична помощ да се осъществяват нови дейности. Миналата година беше отворена леко вратичката, но с решение на Надзорния съвет на НЗОК, което обаче остави неяснота по отношение на критериите. От тази година всеки, който желае и по реда на Закона за лечебните заведения е разкрил нова дейност, ще може да кандидатства за финансиране. Това беше важно, защото не можем да държим болниците в състоянието им отпреди 4-5 години и да твърдим, че здравеопазването ни се развива. Всъщност болничната ни система  е застинала на нивото отпреди 10 години“, каза още председателят на БЛС.

Променено е и изискването болниците да работят с броя на леглата, които са разписани по правилник от 2018 г. „След като законът позволява болниците да променят структурата на леглата си всяка година от 1 до 31 януари, вече Касата ще сключва договори с болниците съгласно правилника от 2021 г. в рамките на съществуващия брой легла“, уточни д-р Маджаров.

Друга новост в НРД е, че НЗОК ще заплаща дейности с роботизирана хирургия не само в онкологичната гинекология, но при онкологични заболявания в общата хирургия, детската, гръдната и в урологията. „Всичко това е в рамките на бюджетите на лечебните заведения. Те няма да изискват нови средства или да напрегнат макрорамката на Касата, но ще дадат възможност и на пациентите да се възползват от това, а лекарите да се развиват в посока роботизирана хирургия“, каза д-р Маджаров.

Той допълни, че за първи път тази година е осигурена възможност всеки пациент, който е преминал през специализиран кабинет с направление, да има възможност на поне един контролен преглед, заплащан от НЗОК.

И в Рамковия договор, както е записано и в Закона за бюджета на НЗОК, се записва, че неусвоените средства до 30 септември ще бъдат използвани за заплащане на надлимитна дейност за 2017 и 2018 г., независимо от съдебните актове, постановени по съдебните спорове между страните. „Беше изрично записано, тъй като имаше неяснота по въпроса, че неразплатената дейност включва не само клиничните пътеки и процедури, но и вложените в тях медицински изделия. Практически този въпрос е изяснен. Единственото, което остава да видим, е до каква степен ще има неусвоени средства и ще има ли изобщо неусвояемост през предстоящата 2021 г.“, уточни д-р Маджаров.  

По отношение на финансовата част се запазват цените, които са договорени през август 2020 г. Запазва се и възможността лечебните заведения (болнична и извънболнична помощ) да получават минимум 85% от обичайната си месечна заработка за времето на обявена епидемична обстановка.

„Искам да уточня, че това е анекс към съществуващ договор, който практически не може да бъде основополагащ, а може само да осъвремени вече подписания НРД спрямо новите предизивкателства“, завърши д-р Маджаров.