Щастливо ли беше детството ни ?

Разказ от майка ми.

щастливо

Да! Беше щастливо.

Ние бяхме от поколението,което растеше през войната. Имаше много мъка,много незгоди,голяма беднотия. Ние бяхме силни деца,посрещахме всичко с голяма мъка,но с щастливи усмивки. Бяхме свидетели на бомбадировките в Пловдив и София. Какъв страх изпитвахме когато свиреха сирените! А лошите лица на фашистите, тяхните побоища над еврейте! Но въпреки всичко бяхме деца, смеехме се за най-малкото весело нещо! Щастливи бяхме, защото бяхме единни,много упорити и много трудолюбиви. Обичахме книгата на знанието и всички новости. А такива имаше и по наше време,които братята и сестрите ни ги изучаваха и прилагаха. Нашата банда беше от деца на работнически семейства и по заможни на занаятчии. Играехме и смеехме заедно. Щастливи бяхме,защо се задоволявахме с малкото, което можеше тогава да ни даде живота. Да знаете,колко щастлива бях, горда и със широка усмивка,когато ми купиха първите лачени обувки -бях на 9 години. Поважно беше,че всички от махалата се радваха заедно с мен. Ние не бяхме егоисти,защото се обичахме, обичахме своето училище и учителите си. Спомням си ,че ние учехме на столчета в Острова, но защо? Ами в училището бяха настанени германците.Не можехме да проумеем, защо биеха затворените в избата. Но детското любопитство беше голямо. Една вечер си спомням,че надничахме през прозорчето и какво видяхме: О, ужас, вътре висеше едно младо момиче , обесено със собствените му плитки. Всички плакахме ужасени. Пак бяхме щастливи ,защото отмъстихме ,като изпочупихме всички прозорци.Тогава нямаше това изобилие и тази богата информация. Града имаше две кина,но нямахме пари. Имаше едно читалище с библиотека. То беше нашето светилище. Четехме всичко . Ние,попивахме с жар и усмивка всичко което разказваха големите,защото имахме едно радио в махалата. В махалата бяхме задружни ние децата и родителите. Например за великден всеки не можеше да си боядиса яйца и омеси сладки. Тогава нашите майки събираха пари и всичко правеха и разделяха поравно. Пак бяхме щастливи,защо се чукахме с яйцата и се радвахме.

Да, нашето детство беше щастливо, защото никой не можеше да ни отнеме детската усмивка и невинност.

То, детството е най невинния и щастлив етап от живота на всяко живо същество!


Майка ми, която почина на възраст от 90 години, винаги разказваше с голяма нежност и емоция за своето детство. Тя се ражда в малко градче и отраства в семейство, в което любовта и доброто са били основни ценности.

В детството си, майка ми прекарва много време с братята и сестрите си, като заедно изживяват много приключения. Те често играят на открито, обикалят около града, изследват природата и изграждат скривалища в острова. Това е било време, прекарано с радост и смях, което майка ми винаги е помнела с усмивка.

Тя разказваше за времето, прекарано с баба и дядо. Те били източник на мъдрост и топлина, които се пренасят от поколение на поколение. Баба и дядо учат майка ми за ценностите на труда, съпричастността и семейните връзки. Това влияние оформя майчините възгледи и поведение през целия й живот.

Освен това, майка ми разказваше за училищните й години. Тя била много добра ученичка и била известна със своята любознателност и усърдието. Учителите й я харесвали и подкрепяли в стремежа й за знания и успех. Тя била активен участник в различни школски дейности и се радвала на приятелството си със съучениците си.

След като завършва училище, майка ми започва работа като библиотекар. Майка ми била библиотекар и нейната професия била цял живот наследство на нейната страст към книгите и знанието. Тя обичала да помага на хората да открият и изследват света на литературата.

Но въпреки всичко, което постига в професионален план, най-голямото ѝ щастие и гордост са били нейните собствени деца и внуци. Тя се отдавала на ролята си на майка и баба с неизмерима любов и отдаденост. Разказвайки за тези специални моменти, майка ми винаги излъчвала топлина и благодарност за дареният ѝ живот.

Със съжаление, майка ми напусна този свят на 90-годишна възраст. Но нейните разкази за детството и миналите ѝ години ще останат живи в нашите сърца. Тя е оставила богато наследство от любов, мъдрост и доброта, което ние нейните наследници, ще пренесем напред, възпитавайки следващите поколения с нейните ценности и пример.