Щастливо ли беше детството ни ?

Брътвежи


Да!Беше щастливо.

Ние бяхме от поколението,което растеше през войната.Имаше много мъка,много незгоди,голяма беднотия.Ние бяхме силни деца,посрещахме всичко с голяма мъка,но с щастливи усмивки.Бяхме свидетели на бомбадировките в Пловдив и София.Какъв страх изпитвахме когато свиреха сирените!А лошите лица на фашистите,тяхните побоища над еврейте!Но въпреки всичко бяхме деца,смеехме се за най-малкото весело нещо!Щастливи бяхме,защото бяхме единни,много упорити и много трудолюбиви.Обичахме книгата на знанието и всички новости.А такива имаше и по наше време,които братята и сестрите ни ги изучаваха и прилагаха.Нашата банда беше от деца на работнически семейства и по заможни на занаятчии.Играехме и смеехме заедно.Щастливи бяхме,защо се задоволявахме с малкото,което можеше тогава да ни даде живота.Да знаете,колко щастлива бях,горда и със широка усмивка,когато ми купиха първите лачени обувки -бях на 9 години.Поважно беше,че всички от махалата се радваха заедно с мен.Ние не бяхме егоисти,защото се обичахме,обичахме своето училище и учителите си.Спомням си ,

че ние учехме на столчета в Острова,

но защо? ами в училището бяха настанени германците.Не можехме да проумеем,защо биеха затворените в избата.Но детското любопитство беше голямо.Една вечер си спомням,че надничахме през прозорчето и какво видяхме:О,ужас,вътре висеше едно младо момиче ,обесено със собствените му плитки.Всички плакахме ужасени.Пак бяхме щастливи ,защото отмъстихме ,като изпочупихме всички прозорци.Тогава нямаше това изобилие и тази богата информация.Града имаше две кина,но нямахме пари.Имаше едно читалище с библиотека.То беше нашето светилище.Четехме всичко .Ние,попивахме с жар и усмивка всичко което разказваха големите,защото имахме едно радио в махалата.В махалата бяхме задружни ние децата и родителите.Например за великден всеки не можеше да си боядиса яйца и омеси сладки.Тогава нашите майки събираха пари и всичко правеха и разделяха поравно.Пак бяхме щастливи,защо се чукахме с яйцата и се радвахме. Да,нашето детство беше щастливо,защото никой не можеше да ни отнеме детската усмивка и невинност.

То,детството е най невинния и щастлив етап от живота на всяко живо същество!