Школата за секс-шпионаж на КГБ (втора част)

Разни новини

24991221_2419365684756337_1277905513211431189_nНиколай Флоров

В гигантската суматоха на целия така наречен Източен блок в 1990-та година почти никой не забеляза, че в град Сочи се е провел първият фестивал на еротиката и стриптийза в разпадащия се като разсъхната бъчва Съветски съюз. Какво точно освобождение е ставало там може да се разбере само след упорити усилия на любопитния читател. За нас е по-важно да видим в чии ръце е бил секса на съветските хора преди тая година и за какво точно е бил използван, също както се използва да кажем сърпа и чука, тоест секса като инструмент.

Да ви запознаем сега с другарката Лидия Кузазова, която в далечната 1976 е все още удивително привлекателна жена: висока, руса, елегантна, със светло сини очи и чар, непреодолим за повечето мъже.  Ако се съди по изисканата й стойка, тя би минала за жена на висш дипломат или успешен бизнесмен. Казано с две думи – мастита мамаша, но да не й попаднеш в лешникотрошачката. Всъщност, по онова време Лидия е  неомъжен полковник от КГБ и директор на невероятната школа за секс-шпиони, разположена недалече от град Казан в едно забутано място на име Верхоное. В този комплекс от бараки така наречените «ласточки» и «гарвани» от цяла Русия са обучавани в усъвършенстване на техниките на секс-шпионажа. Това е доста безкомпромисен курс, чиято цел е да премахне всякакви сексуални задръжки. Те са обучавани как да доставят на партньорите си максимално удоволствие, как да разиграват всякакви варианти и перверзии в секса (не без да изпитват самите те удоволствие от него), а също така как да се държат непринудено дори и когато знаят, че ги снимат със скрита камера.

Другарката Лидия Кузазова (за по-голяма яснота да я наречем Герой на Социалистическия секс) знае по-добре от всеки друг как да практикува това, което преподава. Като бивша «ласточка» в петдесетте години на миналия век тя е изпратена в бившата Западна Германия да организира секс-шпионско гнездо във Франкфурт. Подплатена с неограничените долари на КГБ, тя отваря бизнес за красота и масаж близо до градския център, екстравагантно декориран и изключително дискретен. Лидия наема най-красиви момичета да работят за нея като проститутки за избрана клиентела без да задават много въпроси. Не след дълго «бизнесът» й привлича важни индустриалци, дипломати от кариерата, висши армейски офицери и правителствени служители.

Цените на услугите, които момичетата на Лидия предоставят, са  скромни, но достатъчно високи да поддържат изискана клиентела, от чиято протекция тя също се нуждае. 16-милиметрови камери във всяка стая заснимат всичко, а достъп до тях има само Лидия, която единствено знае за тях. КГБ използва незабавно записите за изнудване на тайна информация от жертвите или след време, когато те са назначени на по-висок пост с повече достъп до ценна информация.

Съветските «секс-труженички», тренирани от Лидия, са набирани от целия Съветски съюз. Първото изискване е подробна оценка на политическата им надеждност. Красотата е безспорно качество, но те трябва да са и умни. Способността да бъдат приети от всяко ниво в обществото е едно от главните изисквания, но трудно изпълнимо, както и владеенето на чужд език, за предпочитане английски, френски или немски.

След като момичето е избрано за възможна тренировка като «ласточка», тя е привикана за среща с човек от КГБ. При тая среща за секс не става и дума. На нея й се казва, че е избрана за възможна работа в партийния апарат. Ако тя приеме, наборния кагебист й казва, че възнаграждението й ще бъде значително. Към това той прибавя и апартамент в Москва или в някой от големите градове. След това й дават още време да размисли, докато КГБ продължава да я разследва. В последващи срещи й обясняват, че работата й включва тайна държавна информация. Щом тя се съгласи на нея й казват, че тя не трябва да казва за новата си работа на никого, включително и на най-близките си. След това тя е изпратена на предварителен курс в марксистката школа извън Москва. Ако  се справи добре я изпращат на тренировка в една от школите за секс.

«Гарваните» се подбират по същата схема както и ласточките. Не всички обаче са впечатлителни красавчики, тъй като КГБ знае много добре, че жените на средна възраст, тоест целта на гарваните, не непременно предпочитат физически красавци. Мъжете се избират от жени-служителки на КГБ според техните лични качества и сексапил. Някои от тия мъже са относително млади, други на средна възраст с установена работа в изкуствата, журналистиката или промишлеността.  Хомосексуалисти също се използват за секс-шпионаж и тяхна цел са хомосексуалисти служители на чужди посолства или туристи. Това са най-често постоянни агенти, подбрани между мъжки проститутки, на които се предлага да работят за КГБ или да идат в затвора.

Подготовката и техниките за прилагане на секс-капан игрят  важна роля в десетгодишния курс за избрани шпиони на КГБ преди те да бъдат изпратени в чужбина. Тренирани да се слеят със съответната страна обществено и сексуално, те са обучавани да възприемат навиците и държането в страната, където трябва да бъдат пратени. Те четат списания за мъже от тази страна и изучават случаите, с които се занимава пресата там.Прожектират им много филми, документални, търговски и подбрани порнографски, за да изучават сексуалните отношения, характерни за тази страна.

Обучението преминава в подробно пресъздадена обстановка на дадена страна. Звучи фантастично, но това се прави чрез създаването (тоест построяването) на невероятни изкуствени градове, където всеки детайл от живота на няколко страни е дублиран, включително местните пари , автобусните билети и цените на храните. Снабдяването на тези градове с информация се извършва главно от дипломатическите мисии на СССР и те следят за инфлационните промени в цените, изданията или хранителните продукти.

След особено важния курс по марксизъм-ленинизъм,  от няколко десетки в началото само няколко се избират за следващия курс във висшата техническа школа «Ленин», където се изучават западна политика, икономика, криминология, кодове и шифровки, фотография, както и начини за поддържане на връзки.

В 1970 година  Саша Демидов, един от тези «студенти», пръв успява да избяга на Запад и описва с подробности тоя вид обучение. В по-горните курсове преподавания материал се разделя на две категории:  «чиста работа» – тоест начини за набиране на хора, които искат да работят за СССР по идеологични причини и «мръсна работа» – тоест начини за подкуп, изнудване и шантаж. «Учеха ни как да организираме капани за секс-шпионаж и как да се докопаме до доказателства». След лекциите по мръсната работа курсантите трябва да превърнат знанията си в практика. Макар че за организирането на капаните се използват професионални ласточки и гарвани, курсантите е трябвало да използват собствените си тела според случая. Първо мъжете под заповед трябва да спят с жените в общите спални, така че да се освободят от задръжките си. След това те е трябвало да влизат в хомосексуални отношения един с друг.

Демидов обяснява тоя вид обучение по следния начин: «Това не беше замислено да ги прави хомосексуалисти – хомосексуализма по начало е психологична невъзможност, а просто да разшири техния сексуален хоризонт, така да се каже. Ако те са поканени на оргия на Западя, те би трябвало да участват и с двата пола. Ако те считат, че един западен мъж е удобен за изнудване, то те би трябвало да преодолеят каквото и да е отвращение и да спят с него. Заедно с това по всяко време на обучението нас ни убеждават, че всичко, което е в полза за Съветския съюз, трябва да се използва.»  Демидов си спомня също, че много студенти са били доста стресирани в тая част на курса и е трябвало да се справят с отвращението си.

Между многото други неща в курса се изучава как да се използват отрови или как да се опиват жертвите чрез питиета, сладкиши или цигари. Според учебниците на школите за секс-шпионаж има пет фактора, които главно определят даден контакт с определен човек на Запад   като полезен за придобиване на тайна информация. Те са:

1.Убеденост, че предпочита комунистическия начин на живот;

  1. Че той (тя) изпитва симпатии към Съветския съюз;
  2. Че те са недоволни от техния начин на живот в САЩ заради правителствената политика или философията на големия бизнес;
  3. Че те имат финансови проблеми;

5.Поради слабости на характера, които се проявяват след внимателно изучаване на техния начин на живот.

КГБ има дори и система за класификация на тези слабости по тяхната важност. Така например слабостта  към жени е само на второ място след алчността.

През годините редица бегълци постепенно разкриват гнусотиите на тия школи,чиито функции будят по-скоро съжаление, отколкото каквото и да е сериозно отношение. И макар че тези жени и мъже са тренирани да играят роли на проститутки, те не считат себе си за такива. По думите на един беглец, повечето произхождат от средната или висша класа на съветското общество (да я наречем «червената буржоазия»). Повечето от гарваните работят и нещо друго, но работят и за КГБ, защото по тоя начин връзват отношения с влиятелни комунис тически функционери, които са важни за кариерата им и за удобствата на личния им живот. В началото на тяхното обучение повечето от момичетата-ласточки са невинни като деца. Някои от тях са девици в началото на тия школи. Обикновеното съветско семейство е доста консервативно по отношение на половия живот, а в училищата темата се споменава лицемерно завоалирано. Те не знаят какви тренировки ги очакват. Примамват ги с възможността за комфортен апартамент и много пари с осигурена работа в държавна организация. А дори и някои да подозират, че влизат в системата на съветския държавен шпионаж, е съмнително, че в съветския начин на живот те ще се откажат.

Макар че тази статия е базирана върху информация от 60-те, 70-те и 80-те гордини, съветската шпиономания не е преставала нито за минута и след сгромолясването на Съветския съюз. Спомнете си за Ана Чапман (генералска щерка)и нейното изритване от САЩ, а след това и за нейното  завръщане в Русия, което Путин пробута като пропаганден триумф. Нейният провал, както и на групата шпиончета около нея, беше пълен, тъй като са били следени цели десет години без нищо да им направят,само и само да харчат парите на будалите от путинското КГБ. Значимото в тоя случай е, че Путин продължава да поддържа системата на сталинския шпионаж, която е базирана на разбирането, че и днес неговата Русия е обкръжена от врагове. Политическата и икономическата самоизолация на сталинския Съветски съюз го доведе до това, което днес е Русия. И макар че днес Русия вече не е Съветския съюз, Путин като стар кагебист поддържа шпионщината дори и само заради катастрофалното икономическо изоставане на страната, особено в областта на техническия прогрес и научните открития. Това означава, че той няма друг изход, освен да продължи, макар и с  осъвременени методи в неговия секс-шпионаж.

Потвърждение са думите на един служител от американското Федерално бюро за разследване: «Колкото до руските шпиони – гоним ги по целите Съединени щати!»

Реклами