Секс и шпионаж „а ла КГБ“ (първа част)

Разни новини

men in black and red cade hats and military uniformPhoto by Pixabay on Pexels.com

Николай Флоров

Когато пратеникът на путинското КГБ в България Сергей Дмитриевич е избирал тема за дипломната си работа в Москва, той е могъл да избере къде-къде по-интересна тема от «Ролята на униформата за бойния дух в Червената армия». Той е могъл да избере и българска тема от тройно по-интересната история на България, но дали защото не е знаел нищо за нея или  просто защото не е българин, не го е направил. Могъл е например да се порови в крайно интересната тема за секса в съветското общество, за огромния и нереализиран сексуален потенциал на рускините и техния напълно неравностоен партньор в лицето на руския просмукан от водка мужик.

Имал е също така шанс  да задълбае в ролята на съветския КГБ-секс  в борбата срещу капитализма и за окончателната победа на пролетарската революция в целия свят. Да го наречем оперативен секс.

Той (Станишев) щеше да види как още в тридесетте години на миналия век славните кагебисти са пробутвали подбрани ку..и на тоя или оня морално податлив болшевик, за да го вкарат в капана на падението и да го пратят на вечно гниене в Сибир. Могъл е също така да се порови и в тоя символ на новото съветско общество – секса в съветските концлагери.

Странно място има секса в затлачения с марксизъм руски комунистически мозък: от една страна се носят слуховете за напълно развинтени оргии от неронов тип в най-висшия кръг на Политбюро и ЦК на КПСС, от друга цялата комсомолщина е овъргаляна в някаква привидна сексуална чистота: за секс в съветското общество не се говори, или малкото, от което нещо се подразбира, се поднася на народните маси както щъркела пуска ново бебе в семейството през кумина.

Според  Дейвид Луис, автора на книгата «Експлоатация на секса от съветското разузнаване», руснаците са психологично привлечени от секса като инструмент за шпионаж поради примитивното ниво на тяхната сексуална култура. Повечето от техните партийни величия са израсли с разбирането че секса е нещо срамно или аморално, гледайки на свободните отношения между половете, включително и на порнографията, като на плодове на разпадащия се капитализъм.

Истински разцвет оперативния секс постига по времето на Студената война, когато КГБ започва да го прилага  за придобиване на тайна информация, военни тайни, технически открития, вербуване на агенти и т.н. Наивният западняк на бизнес посещение в Москва  не подозира какви изненади може да му поднесе една креватна акробатика с местна руска красотка. А техниката е проста: спускат му чрез «случайно» запознанство една сочна «ласточка» (по речника на КГБ); следва вечеря в ресторант, разходка по интересни места, театър и… хотелска стая, оборудвана с камери и микрофони.

Изправен пред откровената порнография на неговата афера, бизнесменът, дипломатът, политикът или инженерът е готов да избегне семейната катастрофа или да разруши кариерата си срещу информация, която КГБ иска от него. С други думи – класическо изнудване, в повечето случаи ефектно.

Едва към средата на седемдесетте години на миналия век западните разузнавателдни служби започват да обръщат внимание на тоя вид изнудване: мнозина от западняците, загазили по тоя начин, изтормозени от мръсотията на кагебизма, признават пред компаниите си или пред службите за сигурност за авантюрите си. От друга страна един особен случай и до днес предизвиква иронични усмивки в западните разузнавателни служби. Става дума за индонезийския президент Сукарно, пробутван за голям приятел на Съветския съюз, а Индонезия е важен елемент от стратегията на Москва за борба срещу така наречения англо-американски империализъм. Международно известен като женкар, в шестдесетте години на миналия век Сукарно пристига в Москва, където КГБ го оценява като много удобна цел за сексуален капан. Подхвърлят му няколко красиви «ласточки», които порядъчно минават през леглото му, където скрити камери заснимат президента във всички възможни пози на  неговото блаженство. Към края на визитата му отвеждат президента в централата на КГБ и му показват заснетите филми. Кагебистите обаче зяпват като гарги на жега когато виждат че президентът е толкова възхитен от това, което е гледал, че ги моли да му дадат филмите, за да ги покаже в страната си на хората. Накрая той добавя: «Моите сънародници ще бъдат толкова горди с мен!»

Манипулативни операции от тоя сорт  могат да изглеждат доста безобидни, особено в духа на шпионщината на съвремието, ако в някои случаи разиграващото ролята на бог КГБ не се е проваляло с най-кървави последици. Такъв е случаят с индонезийския дипломат в Москва, чийто случай далеч не свършва така забавно както този със Сукарно. В 1963 година КГБ го прекарва през същия сексуален шантаж и след това го принуждават да предаде редица подправени документи на президента Сукарно. Операцията, осъществена в   Съветския Съюз, но довършена от чешката Статни Безпечност, по същество представлява кампания за дезинформация, целяща да обърне индонезийското обществено мнение срещу Съединените щати.

Документите, предадени на Сукарно от неговия дипломат, описват в подробности планираните от ЦРУ няколко заговора срещу Индонезия, включително англо-американско нападение от Малайзия. Президентът, явно глътнал въдицата, излиза публично с няколко остри анти-западни речи, а съответната организирана тълпа напада американски сгради в Джакарта.

Кампанията обаче се обръща изцяло срещу местните комунисти, които, подлъгани от дезинформацията както всички останали, решават да свалят правителството. Те очакват, че индонезийското общество ще застане на тяхна страна когато на 30 септември 1965 те правят опит за преврат и убиват шест генерала. Очакването на комунистите за всенародно възстание обаче не се сбъдва и армията взима съответните мерки – в последвалата анти-комунистическа вакханалия 50,000 са екзекутирани и Съветския съюз губи епохално  Индонезия като ключова точка в стратегията си за глобално надмощие.

С изключение на секса, много от елементите на тоя провал имат особена прилика със събитията в България от 1923. Обяснението е просто: източникът,  методите и целите са същите. Българските предатели Васил Коларов и Георги Димитров изобщо не е трябвало да бъдат изнудвани или дезинформирани както Сукарно и неговия дипломат, за да хвърлят отечеството си в кърваво въстание за нуждите на ленинския болшевизъм. Те са го направили доброволно и с готовност като слуги на Коминтерна.

По времето на Студената война тези методи са държани в тайна от населението. Те обаче не са по-различни от методите на путинизма и днес. Като покорен слуга на КГБ, българската Държавна сигурност (ДС) показва всичките си постижения на добър ученик чрез компроматната война срещу развитието на демокрацията в България. Тази война продължава вече повече от двадесет години. Изкуството на политическото предателство и оплюване на неудобни личности продължава да е изкуство, присъщо на българския комунистически елит, таен и явен, който никоя друга политическа група не владее така успешно. Те са обиграни, манипулативни и подли – резултат на дългогодишна неоспорвана власт, затова и до днес този опит им носи дивиденти. Близката им връзка с възраждането на кагебизма в путинска Русия е доста прозрачна за всички. За тези, които познават природата на комунизма, трябва да е ясно, че ще е нужно да се направи много повече отколкото една елементарна парламентарна борба може да предложи, ако българското общество иска да елиминира неговата политическа аморалност. Много повече!

(Следва втора част: «Тайните на школата за секс към КГБ»)

Реклами