САЩ – завръщането на Голямата депресия

Брътвежи

Икономисти прогнозират, че в края на април безработицата в САЩ ще стигне до 20% от работната сила, съобщава Асошиейтед прес. В най-лошите година на Голямата депресия (след 1929 г.) безработицата в САЩ е била 23,6%. Молбите за помощи за безработни са стигнали до 26 милиона. Броят на вече получаващите такива помощи сега е 16 милиона, с 4 милиона над предишния рекорд от 12 милиона през 2010 г. – вследствие от рецесията през 2008-2009 г. Ройтерс от своя страна отбелязва, че затварянето на икономиката заради мерките срещу коронавируса вече е унищожило всички работни места, създадени в най-дългия период на бум на пазара на труда в САЩ.

Средата на април президентът Доналд Тръмп забрани за 30 дни влизането в САЩ на всички чужденци от Европа, за да защити страната от епидемията от коронавирус. Това щеше да е навременна мярка, ако беше осъществена още през февруари. Лавинорастящият брой жертви от коронавируса и невъзможността на една от най-подготвените здравни системи да поеме лечението на заразените накараха американския президент да предприеме отчаян ход. Той обяви в „Туитър“, че ще издаде заповед, с която за неопределен срок ще прекрати имигрирането в САЩ. По думите му тази драстична промяна щяла да защити американските работници от конкуренцията на чужденци за техните места. Дали това изобщо е възможно или е поредният популистки акт от страна на Тръмп? Само времето и ходът на пандемията могат да покажат. Разговаряме с журналиста Симеон Гаспаров за ситуацията в САЩ.

Къде те завари новината, че коронавирусът е вече в САЩ? Как реагира на случващото се?

Всъщност, новината за ковид-19, не ме завари съвсем неподготвен. Мой приятел в Чикаго претърпя операция и аз ходех до болницата при него. В началото влизахме да го видим с цивилни облекла, но един ден ни дадоха наметала, маски и всичко наоколо се промени. Мерките в болницата станаха по-строги, дезинфекцираше се всичко. Изобщо, усети се, че идва нещо много сериозно.

На вторият въпрос, как реагираха в Съединените щати, на случващото се, мога да кажа, че според мен, не обърнаха достатъчно внимание, а и не бяха подготвени.

Неотдавна, бившият кмет на Чикаго – Рам Иманюел, заяви по американската телевизия MSNBC, че държавната агенция, която би трябвало да се занимава със заразите и епидемиите от подобен вид, не е била обновявана от 1999 г. т.е. от времето на Бил Клинтън. Това са над 20 и повече пропуснати години.

Но, аз не съм изненадан. Не само в САЩ, а и на доста места по света, се обръща внимание на проблеми, които са належащи за момента, но не се гледа напред, в и по-дълъг план. Така че, ако за времето си тази агенция, не е била толкова актуална и фондовете, към нея са били спрени, днес, с навлизането на корона вируса се видя, че това е бил много грешен ход. И то не само на ниво – обществено здраве, но и на икономическо ниво. В момента, заради пандемията и Щатите, и светът навлизат в икономическа криза.

Ако преди време гледахме с насмешка на апокалиптичните научно-фантастични филми, можем ли да кажем, че в момента вече сме участници в реалното им сбъдване?

Абсолютно вярно наблюдение! Никога не съм си мислил, че нещо подобно може да се случи в реалния живот, но ето – случи се. И най-лошото е, че такива апокалиптични моменти ги е имало, не само във филмите, но и в реалното историческо време. Знаете ли, наскоро попаднах на изследване за най-тежките пандемии, с които човечеството се е сблъсквало, още от най-дълбока древност. Една от първите документирани епидемии е т.нар. „Чумата на Антонин“ от 165 г до 180 г. Над 5 милиона души загиват в нея. Донесена е в Европа от римските легиони, които са се прибирали от Близкия Изток.

Другата голяма пандемия е през времето на император Юстиниан. Между 30-50 милиона загиват в нея през 541-542 г. По време на чумата от 1347-1351 г над 200 милиони загиват. А пък шарката през 1520 г, отнема живота на над 56 милиона души. В началото на 20 век от испанския грип загиват над 50 милиона души. Дори в началото на 21 то столетие, само от свинския грип загинаха над 200 хиляди души. И ето ни сега отново – десетки хиляди загиват от корона вирус. Около 160 хиляди в света за сега. Но най-тъжното е, че това можеше и трябваше да се предотврати, още в началото, ако се спазваха най-елементарните форми на хигиена. Явно ние, човешките същества, не си взимаме поука и трудно се учим от грешките ни от миналото.

Според експерти вирусът е започнал разпространението си още през септември миналата година. Китайските власти си признаха за него едва през декември. Оттогава до САЩ са пътували стотици хиляди китайци. Каква е причината правителството да не вземе по-навременни мерки за ограничаване разпространението на вируса? Подценена ли беше възможността за разрастване на пандемията?

Разбира се, че беше подценена възможността да се изолира заразата още в началото. Но бих добавил също, че истината, за корона вирусът бе престъпно премълчана от китайските власти! Гласовете на лекарите и хората в Китай, които се надигнаха, за да ни предупредят за идващата опасност бяха заглушени. Имаше дори наказани, заради това, от комунистическия режим там. Дори първият лекар, който публично предупреди за случващото се в Китай – д-р Ли Уенлианг – (Li Wenliang) бе наказан дисциплинарно от властта. Малко по-късно, самият д-р Ли загина от ковид-19. Вярно, китайското правителство се извини на семейството му, но това едва ли ще намали болката на близките му.

Ние, в България също изживяхме подобна ситуация, през 80-те г. на миналия век. Когато избухна ядрената централа в Чернобил. Нашите комунистически власти направиха всичко възможно, за да скрият истината от хората в България. Нещо повече –  партийните лидери дадоха по телевизията изявление, в което ни излъгаха. Казаха ни да не се плашим, от ядреният взрив, чийто облак бе над България. Казаха ни да ядем зеленчуците, които бяха вече заразени с отрова и дори накараха хората да излезнат на манифестация за Първи май! А трябваше всички да си стоят по домовете, за да не се заразят.

Това бе едно от най-тежките и срамни престъпления, на предишния режим, защото бе предателство към собствения ти народ. И заради това предателство, пострадаха обикновените хора на България и техните деца. А не тези, по върховете на властта. Затова смятам, че днес имаме нужда от повече от всякога от по-верни, по-проверени, а не фабрикувани новини. Независимо дали идват от държавно ниво или от частни медии. Трябва повече прозрачност! И честност.

Но, да се върнем към това, което направи Китай още по-виновни. Когато започна епидемията, властите спряха пътуването вътре в Китай, но не спряха сънародниците им да пътуват извън Китай. Какво е това отношение на Китай към останалия свят? Значи от една страна, ти знаеш, че нещо гори, в собствения ти двор и се опитваш да го спреш, но не се интересуваш, когато същият този пожар, тръгва от твоя двор по света. Нещо повече, доказа се, че първият случай, от който тръгва корона вирус заразата в Италия, идва от мъж и жена, дошли през януари в Италия от Ухан – където е и епицентърът на епидемията ковид-19.

Тези факти, които давам за Китай, между другото го съобщи в неделя (19 април, 2020)  в предаването на журналиста Фарийд Закария GPS по CNN, бившия заместник съветник по националната сигурност от кабинета на Тръмп доктор Надя Шадлоу. В момента, Китай се опитват да поправят грешката си. Изпращат екипи с доктори и помощи по света. Но не мисля, че ще се разминат лесно, заради това безотговорно поведение. След като нещата се нормализират, може да има заведени дела за милиарди долари срещу тях от други страни по света.

Но, президентът на САЩ, Доналд Тръмп също носи вина, заради подценяването на кризата. Според статия излязла неотдавна в „Ню Йорк Таймс“, стана ясно, че 10 пъти той е бил предупреждаван за наближаващата опасност. Още от 18 януари, секретарят по здравеопазването, от екипа на Тръмп – Алекс Азар го информира за наближаващата катастрофа. На 27 януари, работещите в Белия Дом съветници, отново настояват да се вземат сериозни мерки срещу ковид-19. А на 29 януари, лично икономическият съветник на Тръмп, Питър Наваро го предупреждава, че около половин милион американци ще загинат, а близо 6 трилона долара, ще са икономическите загуби, ако не вземе мерки.

Само за сведение – първият регистриран случай на ковид-19 в САЩ е на 15 януари. Едва на 13 март, Доналд Тръмп обяви, че корона вирус кризата е станала заплаха на национално ниво.

В интерес на истината, мисля, че в момента, правителството на Тръмп, наистина се опитва да поправи грешките си. Работят усилено на медицинския фронт, за да се направят по-бързо тестове за населението и да се предприеме поетапно отваряне на страната. Приеха, също и пакет за подпомагане на икономиката и населението за над 2 трилиона долара.

2500 смъртни случаи за денонощие. Много от болниците се оказаха неподготвени да поемат и обгрижват заразените с коронавирус. Единен ли е американският народ в този труден момент?

По принцип, американците са силни индивидуалисти. Те имат едно, така да се каже скептично и критично отношение към дейността на правителството си. Което, мисля, че до някъде и здравословно за обществото. Не е лошо да се съмняваш в това, което управляващите правят и казват. Но, някой път, това поведение на постоянно съмнение, създава предпоставки за спекулации и раждането на конспиративни теории. Така че, американците, не са много единни, дори и в тези времена. Вече започнаха хора да излизат на протести срещу карантината. Смятат, че има някакъв световен заговор да им отнемат свободата. Някои от хората в тези протести, дори носят оръжие. Но, истината е че вече над 40 000 души отвъд океана изгубиха живота си заради заразата. Това е огромна цифра. Но не забравяйте, че Съединените щати са страна с над 330 милионно население. Тук на година, само от огнестрелно оръжие загиват около 40 хиляди души.

Президентът на САЩ обяви, че спира финансирането на Световната здравна организация, защото е недоволен от начина, по който подходила към пандемията от COVID-19. Г-7 го подкрепи. Как би коментирал този ход на Тръмп?

Не знам дали е редно, обаче в момента да спрат парите към здравната организация, особено в този труден момент. Аз пак ще се върна, към едно от най-интересните, поне за мен, международни политически предавания по CNN на журналиста Фарийд Закария GPS. В него, миналата седмица стана ясно, че правителството на Китай е отказвало достъп на Световната здравна организация до информацията си за случващото се с корона вируса. А освен това е и манипулирало данните, които им е предоставило.

Мисля, че недоволството на Тръмп и на лидерите на най-развитите икономики в света, идва от това, че Световната здравна организация, се остави да бъде подведена от правителството на Китай, които се опитваха да прикрият епидемията в страната си. Но така става винаги, когато има еднопартийно управление, като в Китай, например. Няма демократичност и няма прозрачност как се работи и как се взимат решенията в държавата. И вижте какво става в момента.

Какви са очакванията ти за предстоящата криза в социален план? Вече стана ясно за над 17 милиона безработни.

Ако не се намери бързо ваксина срещу корона вируса, не съм голям оптимист. Иде по-страшна криза от световната депресия през 30-те г. на миналия век. По онова време, безработицата в САЩ е била около 25 %. Сега се очаква да стане над 32%.

Но ето какви могат да бъдат вариантите. Да вземем първо по-оптимистичния вариант, според икономистите от американската телевизия CBS. Да кажем, карантината дава ефект и успеем да удържим разрастването на пандемията през лятото. Ако нямаме нова вълна от заболявания и загинали. Някъде към есента, ще започнат да се стабилизират нещата. Междувременно, ако се намери и ваксина, очакванията са, че някъде, началото на първото тримесечие на следващата година, ще започнем да излизаме лека – полека от кризата.

Аз също смятам, че това е възможен вариант, защото световната икономика не е разрушена както, преди години по време на война. Просто заради ковид-19 е сложена на пауза. И може отново да тръгне. Но пак повтарям, колкото по-бързо се намери лекарство срещу вируса, толкова по-добре.

Сега има и един друг вариант, който да се надяваме, да не се случи, но трябва да бъдем готови и за него. Нека приемем, че изведнъж краят на пролетта заразата спре. Тръгнем на работа и всичко си потръгне и изведнъж, някъде към август-септември пандемията избухне отново. Тогава вече, положението ще е много, много тежко смятат икономистите.

В Чикаго има голяма българска общност. Продължавате ли да общувате по време на карантината, помагате ли си?

Да, хората си помагат. Имат дори група във фейсбук – „Българи в Чикаго срещу Covid-19“. Не се предават. Имат висок дух. Поддържат връзка с близките си в България. Но е трудно. За всички ни е трудно. Разбрах, че някои имигранти не искат бъдат далече от близките си България и се прибират от Чикаго, за да бъдат в тези мигове с тях в родината си. Дано, наистина, по-бързо всичко се оправи.  Аз се опитвам да помагам, с каквото мога, даже исках да бъда доброволец към една здравна организация в САЩ, за подпомагане на болните от ковид – 19, но понеже имам астма, не ме допускат. Водя се рисков фактор.     

Ти си бунтар по природа, как ти се отразява периодът на изолация? Как повдигате духа си със семейството ти в Чикаго?

Трудно е. Няма какво да си кривим душата. Аз живея на около 60-70 км на север от Чикаго. В селцето – Кери, в щата Илиной. До река Фокс Ривър. Не съм близо до българската колония. Жена ми е американка, но майка й е от Германия. Там живее брат й и цялото семейство на жена ми. С американските си роднини, съпругата ми подържа по-рядко връзка. Жена ми често говори с роднините й в Германия. А и децата ни ходят там. Аз също се обаждам или контактувам, чрез социалните медии с родните ми и близките. Приятелите ми от България, също не са ме забравили, за моя голяма радост. Те също се обаждат. И това много ме радва.

Нашето селце, Кери, не е толкова гъсто населено. Имаме много гори и паркове. Всеки ден излизам с кучето ми в гората, а и като е хубаво времето и извеждам майка ми с инвалидната й количка на разходка из квартала. Разминавам се с хората по улиците, но не сме много близко. Така че пазим, социалната дистанция. Опитвам се да работя по къщата, в двора. Е, опитвам се да направя един нов роман, по една история, която не ми дава мира от двайсетина години. В думите, които създавам, се опитвам да излея всичко, което ме мъчи и боли днес. Опитвам се и да тренирам физически.

А вечер, когато слънцето се скрие и дъщерите ми свършат с училището, което водят по интернет, сядаме в хола и започваме да си говорим. Това са най-приятните мигове. Едната ми дъщеря е в колеж, но сега е с нас, а малката ми е предпоследна година в гимназията. С тях е по-весело. Момичетата ми пеят много хубаво. Ходеха на хор и често пеят из къщи. Когато сме заедно, както всички хора и ние правим планове за бъдещето. Мечтаем, борим се и вярваме, че всичко ще се оправи един ден.

Много анализатори използваха израза „след пандемията човечеството няма да е същото”. В каква посока според теб ще се промени човечеството?

Много ми се иска, човечеството да стане по-разумно, а богатите по-малко алчни. Ние хората да обикнем, не само близките си, не само тези като нас, но и тези различните от нас. Да обикнем също земята и природата. Знаете ли, когато пишех преди време книгата ми „Бизони край Дунава“, попаднах на една мисъл на местното индианско население на Северна Америка, която никога няма да я забравя. Тя казваше така: „Ние тази земя, не сме я наследили от дедите ни, ние сме я взели назаем от децата ни!“ Това никога няма да го забравя! И дано да го разберем това всички след тази пандемия.

Нека завършим оптимистично. Въпреки кризисната ситуация се появяват примери за величието на човешкия дух. Разкажи ми повече за историята на 104 годишния ветеран от войната Бил Лапшис.

Бил Лапшис от Орегън, е един от най-старите хора оцелели от корона вируса. Представяте ли си, този човек е ветеран от Втората световна война и е оцелял, не само в нея, не само корона вируса, но когато е бил малък е изкарал и най-страшната епидемия на 20 век – испанския грип.

Но ето ви един пример, за това колко е несломим човешкия дух. Чух го това преди време в Щатите и всеки път, когато мога го разказвам. Нека ,само да си представим, какъв би бил животът ни, ако се бяхме родили през 1900 година? Когато нямаше толкова развити технологии, медицина и удобства. Тъкмо започваш своя път, станал си на 14 г – на прага между детството и младостта и избухва Първата световна война. Ако оцелееш, в нея, станал си на 18 години и започва “La Pesadilla” както наричат на испански „кошмарът“ или т.нар. „испански грип“. Над 500 милиона се заразяват. Между 50 и 100 милиона души изгубват живота си в него.

Станал си 30 години, имаш работа, семейство и изведнъж настъпва световната икономическа криза и Голямата депресия от 30 те години на миналия век. Всичко, което си имал – дом, работа, спестявания се изпарява. Тъкмо се съвземеш от този удар и когато си някъде около 39-40 годишен – избухва Втората световна война. Ако оцелееш и в нея, когато си около 45 годишен, започваш да градиш всичко отначало.

Ако ме питате как бих искал по-оптимистично да завършим, бих казал следното – сега е най-тъмния за всички ни час. По-тъмно – няма на къде да става. Сега гърбовете ни са опрени до стените на нашите домове. Но те не са се сраснали с тях. Да, градовете ни са празни. Но те не са призрачни! Защото не са населени с призраци, а с нас, живите, обърканите, лесно ранимите, но борещи се, не се предаващите се, оцеляващи човешки същества. И сега е нашия час! Най-болезнения, но и най-истинският. Като раждането! Като животът!

Симеон Гаспаров е български журналист, писател и поет. Роден е на 24 декември 1965 г в гр. София. Автор е на романите “Бизони край Дунава” 2013 г, “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин” 2010 и стихосбирката “Театър на не абсурда” 1992 г. Като журналист е работил за вестниците “Ритъм”, “Подкрепа”, “Новинар”. През 1997 ма година се жени за американската си съпруга и от тогава, заедно с двете им деца живеят край Чикаго. Симеон Гаспаров работи дълги години като кореспондент на вестник “Труд” в Чикаго. А така също и с телевизиите БТВ, Нова ТВ, БНТ и много други медии. В САЩ има публикации във вестниците “Дeйли Хералд” (Daily Herald), “Нортуест Хералд” (Northwest Herald). Във вестник Хърватско слово (Хърватия) има публикации на негова поезия.