SARS-CоV-2 не е спец по шоу и културизъм, но пък явно им се кефи

Разни новини

Служебният кабинет сякаш провидя хоризонт от два мандата – дали пък не забравят, че са назначени „да служат“ срещу пандемията и за изборите

Източник: nextnews.bg

SARS – CoV-2, който се знае колко е подмолен и коварен, отново тихичко потрива ръце и се спотайва на българска почва. Затишил се – вероятно гледа шоу и чете за културизъм, но методично продължава да убива. Вчера 49 българи. Онзи ден 44.

Срещу рогатия вирус у нас се дава як отпор с много мускули – силно релефен мъж вече е начело на данъчните, друг на митниците, вълна от нови зам.-министри започват да се запознават с кабинетите в министерствата, но по-лошо, че започват да се запознават и с ресорите си.

„Сервитьор“ и „слуга“. С тези си значения възниква етимологично думата „министър“ през XII век. По-късно думата започва да развива значението си на „служител“.

През XVII век се създава словосъчетанието „държавен министър“, което е означавало нищо повече от „държавен служител“. Човек, който служи на държавата и на народа.

Това етимологично напомняне прави доц. д-р Борислав Георгиев пред БНР още през далечната 2001 г. Поводът тогава е идването на Симеон Сакскобургготски и назначените от него юпита за министри, които силно прокламират, че промяната започва от тях. Опитите на езиковедите да ги приземят явно не успяват, но пък ги приземи животът.

Днес също е крещящо нужно напомнянето какво точно е министър. И то не само в етимологичен смисъл, а и от гледна точка на кризите, с които трябва да се борим. Политическата от тях и по-точно невъзможността на 45-ото Народно събрание да произведе редовно правителство, доведоха до назначаването на служебни министри. Тук словосъчетанията още повече трябва да приземят новите обитатели на 19 -те министерства. Те не са изкъпани с благовонния народен вот заради заслуги, а са назначени и то с конкретна задача.

Вижте колко сложно става, ако трябваше да формулира днес доцентът езиковед какво е служебен министър: „Слуга в служба на държавата, ама слуга, назначен служебно“.  Демек в ползу роду за 2 месеца.

Дотук с етимологията. Влизаме в политиката. С какво се заеха служебните министри в първите си дни от служенето? Дали със схема за ваксинация срещу коронавируса, дали с нов щаб за борба с него (щом и ако предният е правил глупости), икономически мерки за подпомагане на засегнатите сектори, спешен анализ на здравната ситуация, след като стотици хиляди ученици тръгнаха на училище, а хиляди от тях ги чакат матури, които да определят бъдещето им?

Не! Първа точка рязка подмяна на зам.-министри, втора светкавична рокада на шефове на основните държавни агенции, трета – работа по емитиране на нов държавен дълг. Перфектно, но за правителство с хоризонт от 4 години. Или поне от 2.

Разбира се, че при легитимна смяна на властта е нужен нов екип. Естествено, че министърът ще разчита на свои експерти, за да създадат заедно дългосрочните политики.  Но дори и при дълъг мандат, за да го направи, трябва да стъпи на вече създадено.  Но при 60 дневен хоризонт да разтърсваш основно най-важните структури на държавата,  е равносилно на нокаут.

Бурната смяна на всички ръководни звена в министерствата разцентрова служителите. Вярно че, администрацията на средни и по-ниски нива често е жестока към обикновения човек, но може и да трепери като йоркширски териер, когато бъде застрашена.

А застрашен чиновник решение съвсем не може да вземе. Той блокира изцяло, блокира и държавата.

Всичко това щеше да е някак по-поносимо, ако не беше факт пандемията и огромните здравни и социални рискове, които може да създаде всеки момент нова вълна. Живеем в някаква паралелна реалност, изглежда като че ли крясъците за Изборния кодекс и трепетът за ново правителство убиха и короновируса?

Сякаш си остана само там някъде в Индия. У нас е слънчево и вълнуващо, по улиците и от шибидахите на лъскави коли абитуриенти вече броят от 1 до 12 и обратно. За измъчените ни онлайн и с маски деца е разбираемо, че приповдигнато и напук имат нужда да прокламират свободата си.

А възрастните? Идва лятото, правим резервации за море, забавляваме се в социалните мрежи с релефа на културисти.

За съжаление обаче тази гад продължава да убива. Вчера 49 българи. Онзи ден 44. И сигурно се кефи на смените в НАП.

Важно е да се подготвят честни избори, които бързо да осигурят на страната ни редовен кабинет.

Паралелно с това, както в другите мислещи  държави, експертите да гонят до дупка единствената възможна засега защита – достигане до спасителен за обществото имунитет. Ваксини вече има, къде е стратегията на новите упраляващи те да са в хладилниците на личните лекари, за да ходят спокойно децата ни на училище и завършващите и догодина да могат да крещят радостно от колите. Сега е моментът това да се случи и да се случва всеки ден.

Не го ли осъзнаят служебните слуги на народа в останалите им 55 дни  – ще е просто автоизчегъртване.

На техен език.  


източник