Сарказмът на комисар Нели Крус от ЕК с оказа пророчески: властта у нас наистина вдига паметник на Петьо Блъсков у нас

Разни новини

Иво Инджев

Неделя сутрин е – време за срамни прояви на добре платен телевизионен ексхибиционизъм  по нанадолнището на т.н. публицистика, превърната в инструмент за пропагандата на управляващите в България. Това ли беше идеята (ми), когато преди 20 години утринта на почивния ден стана за пръв у нас време за обсъждане на най-важните теми за обществото със съответните събеседници в предаването “В десетката” по БТВ?

Идеята?! Идеите, които от древността, през епохата на Просвещението и за просветената част от човечеството днес движат света?

Както казва (в интервю за Петър Волгин по БНТ на 11 септември 2020 година) шефът на ТВ “Европа” и главен адвокат на властовия цинизъм у нас Георги Харизанов “светът не се променя от идеи, светът се променя от хората с власт”.   

Само това откровение на определяния за номер две в ГЕРБ от познавача на партията и бивш номер две в нея Цветан Цветанов е достатъчно да се обясни кратко и звучно като шамар защо България е на дъното не европейските и световните класации по свобода на словото. 

Достатъчно?

Не и за властта. Тя дава всичко от себе си, за мотивиране на съставителите на негативните класации за мястото на българската журналистика в черната дупка на това дъно. 

Пример дава премиерът Борисов не само с подигравателните си обобщения по адрес на журналистите. Още по-ярък е приносът му към омаскаряването на свободното слово тук чрез презрителното пренебрегване на контакта с журналисти (дори и с неговите най-верни ретранслатори на мераците му сред тях). Премиерът предпочита да си говори сам и с гръб към публиката чрез символиката на кормчията. Сам управлява, сам върти кормилото на държавата и сам си говори зад волана на джипката. 

Но и това поведение на самодържеца на властта у нас е само върха на айсберга. Напомня на онази телевизионна (анти)реклама, която показва в основата на плаваща ледена планина огромно струпване под водата на отпадъци от човешка дейност в океана – с надежда, това да стресне чувствителната част от човечеството.

Дребен, но живописен детайл от това струпване на причини да бъдем презирани по света, стана обявеното през седмицата намерение на властта да на(д)гради цинизма на българската журналистика в лицето на нейното най-ярко лице през последните години Петьо Блъсков. Това е супер идея. Вече няма да има нужда да обясняваме никому защо сме на тази незавидна позиция в измерването на отрицателната температура на изпадналата в кома българска журналистика. 

Комисар Нели Круз, заместник-председател на Европейската комисия, ще се окаже пророк. На срещаат с издатели и журналисти на 20 септември 2012 година в София тя иронизира Блъсков след негова самохвална тирада какъв заслужил създател на вестници е той в България.  “ Да не би да очаквате паметник за това”, саркастично го прекъсна тя, когато вече не можеше да издържа на самохвалството му.

НА СНИМКАТА: Блъсков се залива от самодоволство сред себеподобни издатели

И ето че му вдигат паметник под формата на орден “Кирил и Методий”. За цялостен принос (да не се бърка с руската дума понос, те диария) – точно такъв, с какъвто се хвалеше пред Нели Крус. 

Ял съм му попарата от боклучави нападки през годните – не само във вестниците му. Заради него спряха де ме канят в светската говорилня “На кафе” по Нова телевизия, където се бяха объркали и ми даваха трибуна по сериозни въпроси по времето, когато бях изпаднал в почти пълна медийна немилост след сблъсъка ми с президента Първанов. Блъсков излая по мой адрес и мое отсъствие в това студио лъжата, че съм бил офицер от ДС. Поисках право на отговор. Нарекох го лъжец и Бай Ганьо на българската журналистика. Поривът да ме канят “на кафе” след това секна.

Ако продължа сарказма на Нели Крус трябва да благодаря на Блъсков за суперлатива, с който писмено, но, уви, незаслужено, ме възвеличи като “син стратег”. В редакционна статия на неговия “Монитор” от 20 юли 2001 година, озаглавена “Сини стратези планират разкол в правителството”, бях откроен като главен син стратег на републиката. Ако не и като шеф на американското посолство по линия на ЦРУ!

Неравна е тази наша задочна битка: той вярва, че аз съм велик (злодей, по неговите критерии), аз го смятам за нищожество. Макар че за държавата ни той е величие, а моя скромност – едно нищо. Това се илюстрира от снимките от онази срещу с Нели Круз, на която Блъсков се пъчеше сред своите подобия измежду издателите, а на моя скромност на фотографията се вижда сред правостоящите в галерията само носа в горния ляв ъгъл (видно под лупа на снимката)

Така стои тук въпросът с носа. Ако не си го вириш нагло и не се буташ в първите редици на обслужващия властта позор, ти натискат главата под водата и ти се налага да си налягаш парцалите под айсбега на статуквото.

   

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/10/02/4121295_no_moje_bi_triabva_evropa_da_nadnikne_v_spalnite_na/