СЪДБА ЛОША

Стари градски песни

Съдба лоша, що събра ни
нази двама толкоз късно.
Защо господ ни създаде
мене рано,тебе късно.
Сърцата ни в ритъм бият
щом очите ни се видят.

Ти изгряваш, аз залязвам
страдам мила щом те видя.
Срещата за нас е пролет,
а раздяла – късна есен.
С други и друга ний живяхме,
един за друг, ний копняхме.

Аз те срещнах, но защо ли,
сал сърцето да ме боли.
От как в теб се мила влюбих
аз живота си погубих.
Ти изгряваш, аз залязвам,
страдам мила, щом те видя.

стари градски песни