Русия контролира Западните Балкани чрез енергетиката

“Икономиките на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора са относително малки и зависими от вноса на енергийни ресурси и затова експанзията на руския капитал в региона е източник на уязвимост, която се използва за упражняване на натиск върху правителствата при взиманато на стратегически решения и в сферата на сигурността и външната политика.”

Това се казва в доклада на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен “Оценка на руския икономически отпечатък в Западните Балкани. Рискове от корупция и завладяване на държавата”. Той бе представен във Вашингтон и се отнася за Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора.

Размерът на руския икономически отпечатък в региона се запазва относително стабилен през последното десетилетие, с изключение на Черна горa, където той се свива чувствително, установява докладът.

Присъствието на Русия е концентрирано в няколко ключови сектори – енергетика, банкиране, металургия и недвижими имоти.

“Съществуването на местни олигархични мрежи, свързани с руски предприятия в енергийния сектор, е един от най-видимите белези за необяснимото генериране на богатство, което се използва често за инвестиции в недвижимо имущество и финансови активи. По този начин тези неформални мрежи постигат по-голямо влияние върху националните правителства, което в комбинация с управленските дефицити и нереформираните обществени системи води до завладяване на държавата.”

Използваните от Русия средства са известни:

– политически натиск

– “мека” сила, включително културни, медийни и религиозни кампании

– икономически лостове – от контрол и придобиване на важни енергийни активи до финансиране на политически партии и медии

– координиран наратив от Кремъл, целящ подкопаване на европейските ценности.

“Всичко това попада на плодородна почва – нестабилни институции за управление и законност, системна и съществуваща от години корупция в администрацията и на политическо равнище. Сместа от слаби институции и клептократични тенденции плюс медийна пропаганда и геополитически натиск от Русия (но и от други страни), накара много от правителствата в района да приемат политики, несъвместими с националната им сигурност или интересите им за развитие.”

Докладите излизат дни преди обявяването на 6 февруари от Европейската комисия на нова стратегия за Западните Балкани. Целта ѝ е да даде по-ясна перспектива за интегрирането на целия полуостров в Европа. Освен това евроинтеграцията на района е сред основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС.

Черна гора

В Черна гора икономическото влияние на Русия е най-силно. Въпреки че политическите отношения между двете страни се влошават, след като Черна гора започва активно да работи за присъединяването си към НАТО, икономическият обмен не намалява, установява изследването. Кулминация на политическото неразбирателство между двете страни настъпва при неуспелия опит за преврат, в който се подозира участието на Русия, и руската подкрепа за черногорската опозиционна партия Демократичен фронт. Дори тогава обаче размерът на руските инвестиции не пада под 10 % от общите преки чуждестранни инвестиции.

“Русия се възползва от дефицитите в управлението на Черна Гора, за да се добере до изгодни приватизационни възможности и държавни субсидии”, пише в доклада.

Македония

Икономическото влияние на Русия в Македония е по-незначително в сравнение с другите страни в региона. Съществуват обаче косвени каналите на влияние. Приходите на руските компании, работещи в Македония, са се увеличили четири пъти – от 63 милиона евро през 2006 г. на над 212 милиона евро през 2015 г.

Голяма част от руските инвестиции в Македония минават през трети държави, включително чрез офшорни дестинации като Кипър и Белиз, като по този начин се скрива истинският размер на руския икономическия отпечатък. Русия също така застрашава македонската енергийна независимостта като контролира единствения газов маршрут в страната – Трансбалканския газопровод.

“Газпром поставя на Македония една от най-високите цени на газ в Европа и налага на страната да предприеме скъпо разширяване на мрежата за природен газ”, отбелязва Цетъра за изследване на демокрацията.

Отбелязва се риска руското икономическо влияние в страната да нарасне заради готвените енергийни проекти през следващото десетилетие.

Сърбия

Руски компании пряко или косвено контролират до 10% от икономиката на Сърбия, отчита още доклада. Корпоративното присъствие на руски фирми в страната, измерено по обем на приходи и активи, е дори по-голямо, отколкото в Черна гора, където руските преки чуждестранни инвестиции са една трета от БВП на страната.

Ключова за руско-сръбските отношения е подкрепата на Русия за непризнаването от Сърбия на едностранната декларация за независимост на Косово. Освен това през 2008 г. двете страни сключват енергийно споразумение, което включва придобиването от страна на “Газпром” на най-голямата държавна компания за петрол и газ в Сърбия – Naftna Industrija Srbije (NIS).

“Освен корпоративните инвестиции, Русия прилага и директни междуправителствени схеми за отпускане на заеми, с цел да засили присъствието си в сръбската икономика”, изтъкват авторите на доклада.

Босна и Херцеговина

Според Дейтънското споразумение, Босна и Херцеговина се състои от две части –Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. В Република Сръбска, където има сръбско малцинство, позицията на Русия е най-силна.

Босна и Херцеговина е изцяло зависима от руските доставки на газ, отбелязва доклада. Двете рафинерии, с които страната разполага и които се намират на територията на Република Сръбска, също са под контрола на руски фирми. Русия от години е най-големия чуждестранен инвеститор в Република Сръбска и е на четвърто място в Босна и Херцеговина със своите около 547 милиона евро преки чуждестранни инвестиции през периода 2005 – 2016 г.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: