Розата

Стари градски песни

розатаНапролет розата цъфтеше,
славеят пееше за нас.
Обичахме се безпределно,
целувахме се до захлас.

На есен розата увяхна,
славеят литна надалеч.
А мен остави сам самотен,
с едничък спомен скъп по теб.

За мен няма вече радост,
за мен роза не цъфти.
За мен славеят не пее,
за мен любовта не грей.

Поисках аз да те забравя,
уви, сърцето ме боли.
Ти бе за мене мойта обич,
последна ще бъдеш ти.

А можехме да бъдем двама,
две влюбени в света сърца.
Уви, съдбата нас ни раздели,
надвеси се над нас скръбта.

източник:стари градски песни