Ротационно правителство: Най-добрият изход за България

Предложеното споразумение между ПП-ДБ и ГЕРБ за ротационно правителство със срок от по 9 месеца, предвиждащо ръководството от акад. Николай Денков и Мария Габриел, се смята за най-доброто решение, което 49-ият парламент можеше да постигне. Това е предпочитано пред безпринципно правителство с трети мандат, което запазва старото статукво, или нови избори, които биха продължи ли президентът да упражнява властта, като резултатът от тях може да укрепи „Възраждане“ и да насърчи претенциите им за власт.

И по-важно, де факто голямата коалиция между първите две сили представлява възможността за постигане на значително повече от всяка друга управленска конфигурация в настоящия парламент. Стабилизацията на страната чрез редовно правителство и стабилно парламентарно мнозинство е от решаващо значение. Освен това, със създаването на бюджет за 2023 година, отпускането на средства от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост, влизането в Шенген и еврозоната, върната сигурност на евроатлантическата орбита (след отклоняването към Русия от Румен Радев, руската агентура и „Възраждане“) се постига много повече. Освен това, това правителство е обявено като кабинет на конституционната реформа, което ще привлече още по-широко мнозинство за радикална промяна в прокуратурата. Това би било възможно ли без гласовете на ГЕРБ и ДПС? Връщането на машинното гласуване е още една промяна, която нямаше да бъде възможна с хартиената коалиция на първия или третия мандат. Назначаването на нови членове във висши държавни органи, много от които с изтекли мандати и компрометирани представители, също може да бъде осъществено само чрез договорка между политическите сили, с по-голям шанс за избор на компетентни и подходящи кандидати. Прочистването на спец службите от чуждо влияние също е нещо, което не можеше да се постигне при Радев или при самостоятелното управление на ГЕРБ.

Предпоставките и гаранциите за успех на ротационното са правителство две основни.

Първо, ГЕРБ е поставена в по-трудна позиция, поради корупционните скандали и прокурорските обвинения, които натоварват партията на Борисов. Това може да насърчи участието й в реални реформи, вместо да се задължи да се задоволи със символични промени. Втората предпоставка е ПП-ДБ, която е движещата сила зад реформите, особено в областта на съдебната система и борбата с корупцията. Ако целите не се постигнат през първите 9 месеца, ПП-ДБ има възможността да разтуря управлението, като за това ще обвини ГЕРБ.

Тези предпоставки са създадени, за да се осигури, че реформите и законодателната програма ще бъдат изпълнени. Стимулите за двете партии да работят заедно са свързани с притиска върху ГЕРБ и контрола, който ПП-ДБ има върху развитието на управлението. Това сътрудничество се очаква да даде по-голям шанс за постигане на реални реформи, особено в съдебната и антикорупционната сфера.

Едно от най-големите предизвикателства пред бъдещата коалиция ще бъде справянето с въпроса за парламентарния имунитет, който може да бъде гласуван при искания от Гешевата прокуратура. Това предизвикателство ще бъде още по-трудно за ПП-ДБ, въпреки че защитата на уличени от ГЕРБ не е част от управленското споразумение (което все още не е подписано). Идеалният сценарий би бил Бойко Борисов да освободи коалиционните партньори от това бреме в името на управлението и да заяви, че не очаква тяхната подкрепа за имунитети, включително и за свои съпартийци. Ако той желае да запази своя имунитет, трябва да търси подкрепа от други политически сили.

Стратегическата задача на ПП-ДБ е да убеди своите избиратели, че постиженията са много по-важни от партньорите. Голяма решимост сама по себе си не води до постижения. Убеждаването вероятно ще бъде успешно, ако бъдат постигнати реални управленски резултати, и по възможност възможно най-скоро. Няма обратен път. Ако ротационното управление се провали преди дори да започне, най-големите щети ще бъдат за ПП-ДБ – те ще бъдат пренебрегнати от избирателите, които ще ги определят като предатели, както и от други, които ще ги осъждат като страхливци. В политиката подобни грешки се наказват сурово – от избирателите, които презират изневярата, и от другите политически сили, които презират покорството.