Пролет дойде, но защо дойде,
кога мъка свива ми сърце.
Да те видя аз желая пак.
О, ела, ела, любов моя.
Пролет беше с венец от цветя,
с буйна радост сляха се сърца
и цигулка тъжен тон изви…
Днес стои с разкъсани струни.
Пак е пролет, пак цъфтят цветя,
пак копнее за любов душа.
Аз не чувам сладка песен – зов.
Днес съвсем сама съм без любов.