Проф. Андрей Пантев: След Съединението започва умопомрачителното българско разединение

Разни новини
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Интервю на Таня Джоева за “Епицентър”

– Проф. Пантев, на 6 септември отбелязваме 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт на „нечувана дързост“ и „мирна революция“, както го наричате Вие, не може да бъде разглеждан извън цялата история на България от Освобождението до обявяване на незавимостта. Все пак какво трябва да подчертаем специално за Съединението? Какво трябва да знае всеки българин за това събитие?

– Би следвало да знаем, че когато една страна е привлекателна не само с миналото си, но и със съвременното си състояние, тя тогава става магнетичен център за онези нейни сънародници, които живеят извън пределите ѝ. Никакви субсидии, вестници, министерства, пропаганди, дори и войни не могат да осъществят тази функция. Нека напомня, че при всичките ни храбрости през Първата балканска война ние все пак имахме съюзници, каквито и да са те. А през септември 1885 г. в Пловдив, при Сливница, Гургулят, Брезник и Видинската крепост бяхме сами на света. Това бе нашият звезден миг. Ние се изсмяхме на един несправедлив договор, но в същото време показахме, че и „двете” България не само исторически, но и в тогавашен смисъл бяха не по-малко европейски от останалите ни балкански съседи, някои от които имаха почти 60 години историческа преднина преди нас.

– Какво е значението на Съединението в нашата история, проф. Пантев?

– Благодарение на този акт, България увеличава почти двойно своята територия и своето население. Съединяват се парламентите в София и Пловдив. Впоследствие България печели една дипломатическа война, после и Сръбско-българската война, която никой не е очаквал, че ще бъде спечелена от страната ни. Ключова е и проявената след това способност на България да пази равновесие и умереност, след като не искаме контрибуции и териториални поправки след тази война.

– Кои са героите на Съединението, какво да разкажем на децата си?
– На децата си трябва да разкажем, че когато една страна е просперираща, която набира скорост и престиж на Балканския полуостров, тогава е много лесно. В крайна сметка, по време на Съединението пука само една пушка в центъра на Пловдив. Когато една страна е гледана като държава на бъдещето, тогава дори онези етноси, като турци, гърци и арменци, не възразяват на това, че Източна Румелия става част от България. Виждат, че в нея се живее по-добре, по-толерантно и по-стопански обусловено. Никаква друга пропаганда не би могла да запази този акт, ако не беше идеята, че Източна Румелия, като изкуствено създадена страна, с особен статут на управлението, прояви желание да бъде присъединена към майката-отечество България.

– Изумихме ли Великите сили с действията си?
– До голяма степен да. В едно писмо до Григор Начович пише: „Сега ви гледат по друг начин“. Тогава се е приемало, че България повече или по-малко е един изкуствен продукт на руската политика. Изведнъж се оказва, че по многостранен начин България може да осъществи едно дръзко дело, с което се примиряват всички, независимо дали го поздравяват или не.

– Кои са малко известните факти за събитията от септември 1885 г.?

– На заден план остава фактът, че турското население в Източна Румелия, което съвсем не е малобройно, не протестира срещу Съединението. Тези хора са се уверили, че Източна Румелия е една толерантна страна, управлявана модерно и по европейски образец. Те разбират, че тяхното историческо отечество – Турция, е изостанало спрямо територията, на която живеят. Така решават, че е по-добре да живеят в обединеното Княжество България, отколкото да бъдат съпричастни с една държава, която е символ на деспотизма. Победената от Русия Турция изживява дълбока криза в този период, която се проявява и в няколко реформаторски движения малко по-късно. По време на Съединението на територията на Източна Румелия няма турска войска. Това до голяма степен предопределя тази българска дързост да се наруши международен договор и княжески войски да влязат в Пловдив, след което да се обяви съюзът между София и Пловдив.

– Според доста историци това е един от най-добрите държавнически ходове в историята ни. Съгласен ли сте с това мнение?

– Така е, и той не е само държавнически акт, а и продължение на нашата националноосвободителна революция. Това е третото усилие след Априлското въстание и Освободителната война за създаване на национална, независима, реална българска държава и по-точно – за нейното възкресяване.

– Но Съединението изостря геополитическата обстановка на Балканите и в Източна Европа. Защо се стига дотам?

– Това е факт, защото дотогава никой не е възприемал България сериозно. Страната ни е била възприемана като изкуствен продукт на руската политика. Изведнъж се оказва, че след една кратка война със само 700 паднали войници, България става голяма не само по територия, но и по значение. От Съединението обаче започват „българските бурни времена“, както пише германският журналист Рихард фон Мах. Така страната ни става центъра на балканската политика и постоянна рубрика в европейската преса. Тя е впечатлена от една страна, за която никой не е очаквал да прояви такава зрялост и толкова съзидателност в своя държавен път.

– Защо Австро-Унгария и Русия са против Съединението?

– След своето създаване като двуетническа държава през 1867 г., Австро-Унгария води политика на принципно възражение срещу създаването на голяма славянска държава на Балканите, било то под егидата на Сърбия или под върховенството на България. Причината е, че империята има твърде много свои поданици, които са етнически славяни. Половин Сърбия и цяла Хърватия тогава са в границите на Австро-Унгария. Опасенията, че една голяма държава – в случая България, ще опита да се възползва от този факт. Това е и причината империята да защити Сърбия в Сръбско-българската война, без непременно да се радва на нейното евентуално уголемяване.

Нашите отношения с Русия също се влошават, по простата причина че Русия не одобрява нашия пръв княз Александър Батенберг, когото вече е обявила за чужд и враждебен на руските интереси. Нека също така не забравяме, че Източна Румелия бива създадена не от Русия, а от европейската дипломация. Така че ако не беше Русия, нямаше да има какво да се съединява на 6-и септември 1885г.

– Защо 135 години по-късно живеем на една територия, а не сме обединени?

– По-лесно е да намерим нещата, които не ни разделят като общество. Например победа на националния отбор по футбол. Много по-силни са факторите и причините за нашето разединение и в този контекст Съединението е един добър пример, от който обаче произтичат много тежки последствия. Години след Съединението, и то две-три, в България настъпва едно умопомрачително гражданско и политическо разединение, при което бивши приятели, съратници в борбата срещу Османското робство се ненавиждат, някои от тях са екзекутирани като офицерите-русофили. Други, като поета Светослав Миланов, са осъдени на смърт само заради закани. Така това кратко българско Съединение, което наистина е триумфален момент в борбите за нашето обединение, води до трагични последствия и то в съвсем близко време.

– Сякаш не успяваме и до днес да научим уроците, които Съединението може да ни даде. Така ли е?

– Това е банален рефрен в нашата история. Още през Средновековието, във времената на Първата и Втората българска държава, настъпват периоди на вътрешнополитическо противопоставяне, на разрушителна за държавата борба за власт, точно след моментите на величие. Това още не е научено като урок – когато постигнеш успех, той не трябва да бъде провалян в близко бъдеще.

– Има ли политика в този акт или по-скоро е защита на национален идеал?

– Има общонационален порив, при който всички виждат, че това е едно естествено движение, дръзка ревизия на Берлинския договор. Това е поразяващото. Никой дотогава не гледа сериозно на българите. Все още имаме руски военни министри, руски инструктури на българската армия и пр. Но никой вече не говори за връщането на предишното статукво. Самият факт, че в Източна Румелия нямаше турски гарнизони, свидетелства, че рано или късно е било предопределено да стане това. Другите балкански държави не осъществяват такъв мащабен акт, защото те не са обединени още в естествените етнически параметри и измерения. Тук българите го осъществяват сами при едно разбиране, че повече не може да бъдат изкуствено разделени две български държави.

– Случва се така, че по повод на исторически събития преосмисляме различни факти. Има ли исторически факти от Съединението през 1885 г., върху които трябва да се замислим днес?

– Можем да се замислим защо сега употребяваме така папагалски съчетанието „български национални интереси”, а се държим по толкова различен начин, докато мнозина от съединистките дейци са виждали по различен начин осъществяването му. Но веднъж започнато, без непременно по техния вкус и метод, те го подкрепят независимо дали други ще си припишат заслугите за това.

Поставете оценка:

4.5

Оценка 4.5 от 10 гласа.