Прочетете ли тази публикация, имате воля да откажете цигарите!

Брътвежи

Никотиновата зависимост има два аспекта – физическа пристрастеност към никотина и психична, свързана с поведенческите реакции и навици на пушача.

“Няма нищо по-лесно от това да спрете цигарите. Аз самият съм го правил над 100 пъти.”

Зад това на пръв поглед хумористично изказване на Марк Твен (известен американски писател и хуморист) стои горчивата истина за отказването от цигарите – това не е никак лесно, защото никотинът води до зависимост така както наркотичните вещества!

Повечето пушачи използват тютюневи изделия редовно именно защото са пристрастени към никотина.
Пушенето на цигари е най-преобладаващата форма на никотинова зависимост (вж тест за оценка на никотинова зависимост).

Пристрастяването се характеризира с невъзможност за въздържане от употреба на дадено вещество и използването му дори при пълното съзнание за отрицателните последствия за здравето – тютюнопушенето със сигурност отговаря на това определение.

Добре документиран е фактът, че повечето пушачи определят тютюна като вреден и изразяват желание да намалят или спрат пушенето.

Всяка година само в САЩ повече от 35 милиона пушачи правят опит да спрат, но за съжаление по-малко от 7% от тези, които се опитват да се справят сами, без допълнителна терапия (“само силна воля е достатъчна…”) успяват да постигнат и една година на въздържание.
Повечето възобновяват навика (рецидивират) в рамките на няколко дни от опита да спрат.

Според речника на Националния институт на САЩ по зависимостите пристрастяване или зависимост е хронична рецидивираща болест, която се характеризира с натрапчиво търсене и употреба на дадено вещество и с неврохимични и молекулни промени на мозъчно ниво.

Проучване, проведено напоследък, показва в детайли как никотинът въздейства върху мозъка и какви поведенчески ефекти предизвиква.

От първостепенна важност, за да се обясни как никотинът води до пристрастяване, е откритието, че той активира мозъчни структури, т.нар. “пътища на възнаграждението”, предназначени за осигуряване на важно за оцеляването на индивида като цяло поведение – хранене, сексуална дейност и т. н.

Стимулирането на невроните в тези структури води до усещане за удоволствие и щастие, което предизвиква поведението, довело до стимулацията (пушенето на цигара) да се случва отново и отново.
Ключовият химикал в мозъка, който опосредства това желание е невротрансмитерът допамин.
Данните, установени при откритието, показват, че никотинът увеличава нивото на допамина в “пътищата на възнаграждението”.

Употребата на кокаин например има същия ефект. Разбира се, това не е единственият механизъм, който създава зависимостта.

Никотинът предизвиква отделяне на глутамат, който участва в изграждането на паметовата връзка между приемането на никотин и приятните усещания, описани по-горе.
Хроничнатa му употреба променя серотониновите рецептори, причина за депресията при спиране на цигарите.
Начинът, по който никотинът се приема и разпределя в тялото, също увеличава потенциала му да води до злоупотреба.

Повечето цигари съдържат 10 mg никотин. Чрез вдишване на дима пушачите получават средно 1-2 mg никотин от цигара.

Никотинът се абсорбира през кожата и лигавицата на устата и носа или чрез вдишване в белите дробове.
Пушенето на цигари предизвиква бърза дистрибуция на никотин в мозъка с пикови нива до 10 минути след поемането на дима.

Това, което повечето пушачи не разбират, е, че цигарите са високотехнологична и ефикасна система за доставка на химични агенти. Вдишвайки, пушачът бързо вкарва никотин в мозъка с всяко дръпване.

Типичният пушач дръпва около 10 пъти от цигарата в рамките на 5-те минути, в които тя гори.

Така човек, който пуши 1-1½ кутии дневно (30 цигари), получава 300 никотинови “удара” в мозъка всеки ден.

Тези фактори допринасят значително за пристрастяването към никотина.

Първоначалният му бурен ефект започва да изчезва до няколко минути, карайки пушача да продължи честото дозиране през деня, за да поддържа удоволствието, което никотинът предизвиква, и да предотврати прекъсването му.

Как никотинът осъществява ефекта си?

Никотинът има парадоксален ефект върху човека – действа едновременно като стимулант, т.е. тонизира, активира и седира (успокоява).

По това той прилича на острото действие на алкохола, като ефектът също като при алкохола е дозозависим.

Веднага след поемането на никотина организмът се “разтърсва” от отделения в резултат на стимулацията на надбъбречните жлези адреналин.

Той причинява освобождаване на глюкоза в кръвта, както и повишаване на кръвното налягане, учестяване на дишането и пулса.

В допълнение, както вече казахме, индиректно никотинът води до освобождаване на допамин в тези части на мозъка, които регулират чувството за удоволствие и мотивацията.

Тази реакция е подобна на наблюдаваната при употребата на други химични агенти, водещи до пристрастяване, като кокаин и хероин и злоупотребата с тях, и се смята, че е в основата на удоволствието, което изпитват пушачите.

И обратно – никотинът може да има и седативен ефект в зависимост от степента на възбудимост на нервната система на пушача и дозата на поетия никотин.

Какво се случва, когато се приема никотин дълго време?

Хроничната употреба на никотинови изделия води до пристрастяване и развитие на зависимост.

Едва отскоро в изследванията се описват всички неврологични промени, които придружават развитието и поддържането на нкотиновата зависимост.

Поведенческите последствия от тези промени обаче са добре документирани. Повтарящото се излагане на въздействието на никотина води до развитие на толерантност – необходими са по-високи дози никотин, за да се предизвика същия първоначален стимулиращ ефект.

Никотинът се метаболизира доста бърза и изчезва от организма в рамките на няколко часа.

Така през нощта се загубва част от привикването и повечето пушачи казват, че първата цигара за деня е най-силната и “най-хубавата”. С напредване на деня отново се развива привикване и по-късните цигари имат по-слаб ефект.

Прекъсването на приема на никотин е последвано от симптоми на никотинов глад, които продължават месец и повече. Възможно е те да върнат пушача обратно към употребата на никотин.

Симптомите на отказване от никотина включват раздразнителност, силно желание за пушене, трудно концентриране, нарушения на съня, повишаване на апетита и започват няколко часа след последната цигара.

Най-силни са в първите няколко дни и могат да продължат месеци.

Много важен, но слабо разбиран компонент на синдрома на отказването е силното желание за пушене – необходимостта от приема на никотин, която е описана като главна пречка за успешното отказване.

Това желание може да продължи 6 месеца и повече. Докато синдромът на отказването е свързан с фармакологичните ефекти на никотина, много поведенчески фактори също могат да повлияят остротата на симптомите.

Ето защо се смята, че никотиновата зависимост има два аспекта – физическа зависимост и пристрастеност към никотина (дължаща се на ефектите, които никотинът има в мозъка) и психична, свързана с поведенческите реакции и навици на пушача.

За някои хора миризмата, усещането на цигарата и ритуалът по изваждането й, държането, запалването и пушенето са свързани с удоволствието от пушенето и могат да утежнят значително преборването с желанието за пушене.

Има ли ефикасно лечение на никотиновата зависимост?

Да, интензивни проучвания показват, че най-ефективна е комбинацията от медикаментозно лечение и поведенческо консултиране.

Медикаментозната терапия включва използване на никотинови препарати – заместителна терапия.

Идеята при този вид лечение е организмът да получава посредством друг източник, а не чрез цигара, количество никотин, близко до това, което е свикнал, и ежедневната доза никотин постепенно да се намалява до нула.

Така се лекува зависимостта от никотина и същевременно човек се разделя с навика да пуши.

Такъв вид терапия са никотиновите пластири, известни и като никотинови “лепенки”.

За хората, които са мотивирани да спрат пушенето, комбинацията от поведенческа и никотин-заместваща терапия с никотиновите пластири увеличава повече от два пъти успеваемостта.

Доказателство за това са проучванията, които показват два пъти по висок процент на успешно отказване спрямо плацебо (лечение, при което пушачът получава същия по вид и форма пластир, но без истинска активна съставка).

Целите на програмите за поведенческа терапия са да идентифицират ситуациите, които крият най-голям риск за връщане към цигарите; да предизвикат отвращение към пушенето, да помогнат на пушача да се самонаблюдава и контролира и да създадат алтернативни образци на подражание.

Поведенческото консултиране включва помощ в съставяне на дневна програма за заместване и преодоляване на ситуациите, които провокират запалването на цигара, стратегии за справяне с депресивността и раздразнителността, включване на нови занимания (спорт, разходки и т.н.).

Особено е важна подкрепата на семейството и приятелите.

Шансовете за успех на мотивираните да откажат цигарите значително нарастват при комбиниране на никотин-заместваща и поведенческа терапия.

И естествено много важно условие за успех при отказването на цигарите е личната мотивация, за да може поведенческата и никотин-заместващата терапия да изиграят своята роля и да помогнат за предодоляване на физическата и психологичната зависимост от никотина.

По материали на: NIDA (National Institute of Drug Abuse, USA) (Национален институт по зависимостите)