Президентските избори в Турция решават дали Ердоган трябва да има още пет години

Турците гласуват на важни избори за президент, за да решат дали Реджеп Тайип Ердоган да остане на власт след 20 години.

Неговият съперник Кемал Кълъчдароглу, подкрепен от широк опозиционен алианс, призова избирателите да излязат и да се „отърват от един авторитарен режим“.

Президентът, който е фаворит за победа, обещава нова ера, обединяваща страната около „турски век“.

Но по-належащият проблем е необузданата инфлация и кризата с разходите за живот.

Гласоподавателите разполагат с девет часа, за да гласуват преди 17:00 (14:00 GMT) и мнозина вече чакаха пред избирателна секция в центъра на Анкара, преди вратите да се отворят. Една жена на 80 беше настроила алармата си за 05:00, за да е сигурна, че ще пристигне навреме.

Избирателната активност на първия тур беше впечатляващите 88,8%, а преднината на Ердоган беше 2,5 милиона гласа. Затова и двамата кандидати са хвърлили око на осемте милиона, които не са гласували, но този път можеха.

Преди балотажа г-н Кълъчдароглу обвини съперника си в нечестна игра, като блокира текстовите му съобщения до избирателите, докато съобщенията на президента минават. След гласуването в Анкара той призова турците да пазят урните.

Опозиционните партии разполагат армия от около 400 000 доброволци в опит да гарантират, че няма фалшифициране на вота, както в избирателните секции, така и по-късно в избирателните органи. Но сред доброволците се нуждаят от адвокати като Сена, които да придружават урните.

Международни наблюдатели говориха за неравнопоставеност след първия кръг. Но нямаше предположения, че някакви нередности при гласуването биха променили резултата.

Докато гласуваше в Истанбул, президентът Ердоган каза, че турската демокрация преминава през втори тур на президентски избори за първи път и предложи турците да се възползват от това.

Г-н Кълъчдароглу обеща много различен стил на президентство в последния си ден от предизборната си кампания: „Нямам интерес да живея в дворци. Ще живея като вас, скромно… и ще решавам вашите проблеми.“

Това беше удар по огромния дворцов комплекс на Ердоган в края на Анкара, в който той се премести, когато премина от министър-председател на президент през 2014 г. След като оцеля след неуспешния преврат през 2016 г., той пое широки правомощия, задържа десетки хиляди хора и пое контрола върху медиите.

Така че това беше натоварено със символика, когато той направи предизборно посещение в събота на мавзолея на министър-председател, екзекутиран от военните след преврат през 1960 г.

„Ерата на превратите и хунтите приключи“, заяви той, свързвайки настоящата стабилност на Турция със собственото си авторитарно управление.

Турция обаче е дълбоко поляризирана, като президентът разчита на подкрепа от религиозни консерватори и националисти, докато привържениците на противоположния му брой са предимно светски – но много от тях също са националисти.

Дни наред двамата си разменят обиди. Г-н Кълъчдароглу обвини президента в страхливост и укриване от честни избори; Г-н Ердоган каза, че съперникът му е на страната на „терористите“, имайки предвид кюрдските бойци.

Но след дни на подстрекателна риторика за изпращането на милиони сирийски бежанци у дома, опозиционният кандидат се върна към въпрос номер едно за Турция – икономическата криза и по-специално нейното въздействие върху по-бедните домакинства.

59-годишна жена и нейният внук се присъединиха към него на сцената, за да обяснят как месечната й заплата от 5000 лири (200 британски лири; 250 долара) сега е невъзможна за живеене, тъй като наемът й е скочил до 4000 лири (160 британски лири; 200 долара) .

Може да е било инсценирано, но това е историята в цяла Турция, с инфлация от почти 44%, а заплатите и държавната помощ не успяват да поддържат темпото.

Икономисти казват, че политиката на Ердоган за намаляване на лихвените проценти, вместо да ги повишава, само е влошила нещата.

Турската лира достигна рекордно ниски нива, търсенето на чуждестранна валута нарасна, а нетните валутни резерви на централната банка са на отрицателна територия за първи път от 2002 г.

„Централната банка няма чуждестранна валута за продажба“, казва Селва Демиралп, професор по икономика в университета Коч. „Вече има някакъв вид капиталов контрол – всички знаем, че е трудно да се купуват долари. Ако продължат с ниските лихвени проценти, както сигнализира Ердоган, единствената друга възможност е по-строг контрол.“

Източно от Анкара в Кирикале изникват блестящи сгради-кули. Изглежда като време на бум за този град, управляван от президентската партия.

Но много хора тук се борят.

Фатма управлява фризьорски салон от 13 години, но през последните две работата пресъхна и цената на наема и продуктите за коса скочи.

Тя гласува за ултранационалистичен кандидат, който остана трети, и не вярва на двамата мъже, останали в надпреварата.

Няколко врати нагоре по улицата Биназ работи на шевна машина в магазин за кърпене на дрехи.

Хората не могат да си позволят нови рокли, така че тя печели много повече, дори ако месечният й наем се е утроил до 4000 лири. Въпреки засегнатата икономика на Турция, тя се доверява на президента.

24-годишният Зехранур Айдемир вярва, че ако г-н Ердоган победи, той ще постави основите за един век, в който Турция ще се превърне в световна сила: „Сега Турция има по-голяма визия и може да мечтае за по-голямо.“

Това е още един грандиозен проект на Ердоган, но икономиката на Турция вероятно ще се окаже по-неотложна задача, който и да спечели балотажа.