Предложение: премиерът да пусне лайф в компанията на шестте килима

Разни новини
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Имам едно такова усещане, че управляващите нарочно ни пускат дъвки под формата на килими, че да ги уважим и по повод килимите, не само по повод доклада на Европейската комисия, протестите, резолюцията за България, корупцията, 50-те лева, главния прокурор, пак протестите, джипката и лайфовете с участие на икона.

По този повод искам отговорно да изложа идеята си премиерът да се пусне лайф в компанията на шестте килима и имам още по-добра идея – председателят на народното събрание да „съдейства“ с подаряването на шест килима и на храм-паметника „Александър Невски“, за да може премиерът да си пусне лайф от храма едновременно с килимите и с икона. Предлагам лайфът да се излъчи от пред иконата на Богородица с младенеца на Иван Мърквичка и в компанията на тези килими, които – защо не, по соц традиция да са окачени на стените. Вярно, може да скрият някоя друга икона, но това са дребни кахъри пред мащаба на великолепието на въпросното преживяване.

Имам и още по-революционна идея – да увесят килимите на външните стени около мозайката на Света Евдокия, с помощта на кран да възкачат премиера до мозайката, откъдето да пусне лайф. Бонус идея – той сам да управлява издигането си с крана. Малко ме притеснява, че е близо до протестиращите и фасадата на „Александър Невски“ може да се окаже мишена на яйца и домати, което обаче би могло да се превърне в културно-обогатяващо събитие и след столетия гастрономите да разказват за създаването на традиционната българска рецепта „премиерски омлет“.

Имам предвид – щом се намериха хора, които да кажат, че всъщност това, че Цвета Караянчева поздрави кърджалийския театър по случай шейсетия му юбилей, „съдействайки“ в процеса на даряването на шест килима, първо тъпкани в Министерския съвет, а след това в сградата на Народното събрание, е „акт на добрина“, значи и хвърлянето на яйца по „Александър Невски“ вероятно би намерило своите адвокати.

Да поясня, тези хора, които казаха горното са от самия Драматично-куклен театър „Димитър Димов“ в Кърджали – в момента „Театрално Музикален Център“. Имат право, разбира се, просто и аз имам право да не съм съгласна. Използвам случая да подсетя, че горното е заявено от името на театъра, но вероятно случайно, който го е писал е забравил да се подпише.

Самите килими сигурно са фантастични и действително са „елемент от българското културно наследство“ със своята „автентична технология“ и „уникална орнаментика“, но друг е въпросът и нямам никакво намерение да го описвам, защото е обидно очевиден. Желая вместо това да ви върна към моето предложение.

Смятам, че предложението ми правителството да дари килими на „Александър Невски“ е удачно и, защото сградата и на Партийния дом и на Народното събрание са в непосредствена близост до храм-паметника – тоест транспортирането би било лесно за уреждане. Първата опция за превоз на килимите е Майбаха на Марешки, ако той не се съгласи може да бъде използвано някое скъпо църковно возило – бонус предложение е по пътя килимите да се осветят, и ако и това не се осъществи в краен случай мога да предоставя номер на хамали. Най-икономически изгодно обаче ми се струва да викнем миряните да ги пренесат на гръб.

Вероятно би било икономически изгодно за някого да се направи и лифт между „Александър Невски“ и Партийния дом/Народното събрание – в която от двете сгради са сега килимите, и те да бъдат транспортирани по този начин. Този градски лифт ще превърнем София в Ла Пас на Балканите, бонус идея е кабинката да акостира в камбанарията.

Макар обаче предложението ми за лайфа на Борисов от „Александър Невски“ в компанията на килимите от трето поколение да е изключително примамващо, се опасявам, че вероятно звучи фикционално и дори абсурдно. Дори и в мен самата се прокрадват такива усещания. Причината за това, разбира се, е, че премиерът за съжаление вече просто не може да бъде видян в пространствата около парламента.

Поставете оценка:

5

Оценка 5 от 7 гласа.