Поучителна история за Вируса и Короната

Разни новини
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Георги Димитров във “Фейсбук”

Искам да споделя една интересна и поучителна история за Вируса и Короната с предварителната уговорка, че всякаква алюзия с Корона вируса би била произволна. Доста неща изглеждат наистина сходни, но разликите са далеч по-съществени. Това не пречи, разбира се, да се направят актуални изводи, ако е възможно.

Предисторията е дълга и закономерно досадна в актуалния контекст.

Някъде около VІ век човечеството било поразено в масов мащаб от непозната дотогава смъртоносна болест – едрата (естествена, черна) шарка, позната по-късно в медицинската наука като вариола. Кога се е появил самият вирус на шарката не е известно с точност, но се допуска, че еволюционната му линия се е точила в продължение на десетки хиляди години. Къде първо се е появил вируса също не е уточнено – дали в Африка (Египет), дали в Азия (Китай), дали на двете места паралелно. После заразата преминала през Византия в Европа и се разпространила в Италия, Испания, Франция и други страни.

В XV век Европа приличала вече на огромна инфекциозна болница, а когато болестта се прехвърлила и през океана (ХVІ век) и отнела живота на милиони индианци (не е „големият бял брат“ единственият им душманин) вече е можело да се говори за пандемия в световен мащаб, но не знам дали се е използвал терминът тогава, а и е нямало СЗО да го обяви. Важното е, че вирусът е циркулирал на кръгове и вълни в продължение на векове из десетки страни и континенти, практически из целия свят. От едра шарка умирали до 40% от заразените, изчезвали цели градове.

Известните с хумора си немци дори измислили поговорка:

„Малцина само могат да се спасят от шарката и любовта“

(“Von Pocken und Liebe bleiben nur Wenige frei”), а във френските полицейски протоколи отсъствието на следи от шарка по лицето и тялото се записвало в графата «Отличителни белези». Между впрочем, бума на козметиката по него време свързват донякъде с това. Помади, пудри, фон-дьо-тен и други макияжи е трябвало да скрият отблъскващите белези от прекараната болест.

Вирусът се оказал също своеобразен предвестник на демокрацията. Не делял на бедни и богати, на простолюдие и аристокрация, всички били равни пред него. Демокрация разбира се не донесъл, обикновените хора умирали на купища без да им се обръща особено внимание, но когато ударил по височайшите особи (английската кралица Мария II, императора на Свещената Римска империя Йосиф I, испанския крал Луис I, младия руски император Петър II, френския крал Людовик XV), започнало трескаво търсене на лек на принципа на спасяването поединично. Не само СЗО, но и Европейска комисия, многонационални концерни и глобални фондации не е имало тогава.

Турция започнала да прилага древен китайски способ за профилактика известен като вариолация

(натъркване на заразена прах и струпеи от болен в специално направен разрез върху кожата) и в 1717 г. епидемията в Цариград била овладяна.

Британците прихванали турското ноу-хау и с присъщата им педантичност го тествали първо върху престъпници със смъртна присъда и деца от приюти за сираци. Едва след като отчели задоволителен резултат, ваксинирали семейството на крал Джордж I. Но вариолацията не давала стопроцентова гаранция. Макар и да свалила смъртността до 2%, тоест 20 пъти по-малко от обичайното, известен риск оставал. След смъртта на няколко важни персони от «ваксината» започнали да се опасяват. Във Франция даже я забранили напълно.
Тук започва същинската история, която искам да разкажа.

Тя е за борбата със страшната болест, но не за това как и какъв вид имунитет се постига, а за отговорността, силата на характера и примера на водача, поставил сам себе си в ролята на пациент. През 1762 г., на престола в Русия се озовава София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст с православно име Екатерина Алексеевна.

Там също се бояли да се ваксинират, но мрачната перспектива пред хората, за които е отговорна,

пред близките и пред самата нея очевидно не е била по вкуса на младата императрица. Млада, но вече научила урока си на лидер както се оказва.

Още в 1763 г. Екатерина Втора създава медицинска колегия начело с барон Черкасов. Той застъпва тезата за масовото ваксиниране като средство за защита на населението. Екатерина решава със собствен пример да премахне колебанията сред обществото.

Със смелостта си тя вече е известна, но сега показва, че към държавните дела може да подхожда изключително сериозно. Няколко месеца руските разузнавачи и дипломати, сред които бившият резидент в Стокхолм граф Никита Панин и посланикът в Лондон Алексей Мусин-Пушкин, търсят най-добрия специалист в тази сфера и докарват в Санкт-Петербург англичанина Томас Димсдейл (Thomas Dimsdale).

По това време императорският двор е в паника след смъртта от едра шарка на младата графиня Шереметьева в навечерието на сватбата ѝ. Екатерина решава да рискува като направи «втъркване» на шарка първо на себе си, после на престолонаследника и на цялата придворна свита.

Доктор Димсдейл прави това тайно на 12 октомври 1768 г.,

а на следващия ден императрицата се заема с обичайните си занимания.

След шестия ден се появяват признаците на болестта – крайно тежки според сетнешните свидетелства на доктора, които тя преживява в уединение до окончателното си оздравяване.

Престолонаследникът понася леко ваксинацията. След това настъпва истински наплив от доброволци – само в Петербург се ваксинират около 140 дворяни, сред които особено близките до Екатерина граф Григорий Орлов, граф Кирил Разумовский и др.

Отказът на френския крал Людовик XV да се ваксинира, поради което се и споминал, Екатерина нарекла варварство.

Рискът, на който Екатерина подлага собствения си живот, може да се окачестви като лекомислие или авантюра, като популизъм или пиар акция, казано на днешен език, но не трябва да се забравя първо, че е бил предварително пресметнат и подготвен риск и второ, че се е оказал оправдан както поради положителния за самата нея резултат, така и заради ефекта върху държавата и обществото като цяло.

В края на XVIII век, друг английски лекар – Едуард Дженер предлага далеч по-безопасна ваксина против едрата шарка, но тя продължава да заразява и убива хора още 200 години след това. СЗО я обявява за напълно ликвидирана едва през 1980 г. и вариолната ваксина престава да се използва.

Но това не е история за вируси, ваксини и имунитет. Забравих да спомена, че Екатерина ІІ носи титлата «Велика».

Поставете оценка:

4

Оценка 4 от 4 гласа.