Политологът Л. Стефанов: Пеевски носи шлейф от истории, свързани с най-големите социални напрежения в България

Разни новини

Делян Пеевски носи шлейф от истории, предистории и случки, свързани с едни от най-големите социални напрежения в България, които не са забравени и няма да бъдат забравени, независимо от неговите опити за купуване на индулгенции. Този коментар направи пред БНР политологът Любомир Стефанов.

Той отбеляза, че Васил Божков е в ситуация, в която няма какво да губи. „Очевидно е, че почти цялата държава изглежда като да е стегната да го изкара виновен, да го очерни – нещо, което поставя доста сериозно съмнение върху демократичния характер на една от институциите в България. Респективно той пък поема същата игра от разстояние. Провокиране и игра на нерви – кой ще мигне пръв в случая“, коментира политологът.

„В кабинет, който е оглавяван от премиер като г-н Борисов, едва ли министрите са толкова във владение на собствените си съдби. Всеки от тях е назначен да свърши една работа и ако, и когато това се прецени от премиера, че не се случва, той бива освободен или помолен да си тръгне. Г-н Горанов може и да има някакви намерения, но всъщност зависи от началника му какво ще се случи. Буквално го казвам.“, посочи той.

По думите му в рамките на голямата логическа картина финансовият министър има правото най-малкото да бъде сърдит и да отстоява една по-консервативна позиция. „Стабилните финансови резултати на страната ни са сред причините да бъдем поканени за т.нар. чакалня на еврозоната”, допълни Стефанов.

„Тук виждам един политически кръстопът за ГЕРБ – или трябва да спазват принципите, за които твърдяха, че ни носят просперитет, зачитане в Европа и стабилност на икономиката, генериране на излишък и т.н., или да се поддадат под някакви конюнктурни интереси на абсолютно доста неоправдано и неразумно разхлабване на ДДС за сектори, които за цялото общество са с много спорен ефект и добавена стойност“, обясни той.

Има ли политическо бъдеще за ген. Венцислав Мутафчийски? Според Любомир Стефанов той сега е минал на заден план, за да спрат да го атакуват, да бъде запазен и „да възвърне този бляскав престиж, който имаше“. „Категорично генерал Мутафчийски не е похабен, нито е жертван“, заяви политологът.