Политически скептицизъм

Разни новини
Елена Йончева

© Анелия Николова

Елена Йончева

Текстът е публикуван в портала „Култура“, когато се коментира случаят с пуснатите от депутата от БСП Елена Йончева записи на министъра на културата Боил Банов от март 2016 г. и твърденията на социалисти, че той е ощетил държавата с поне 700 хил. лв.

Прехождането от скандал в скандал има една особеност, известна отдавна – кривата на сензационните разкрития граничи с точката на пресищане. И от един момент нататък всеки следващ скандал бива пометен от хиперинфлацията на всеобщото съмнение или дистанциране. Още повече когато насрещното политическо разкритие се прави от друг политик, и то най-вече за да контрира или отведе встрани обвинение, повдигнато срещу самия него.

Ето защо здравият разум предполага и някаква аналитика на политическото, осветляване на мотивациите в него – отвъд текущите политически скандали и всяко следващо „ало, ало„. Ако не за друго, поне за малко по-голяма яснота в начинанията на отделни политически лица, които ни занимават от сутрин до вечер.

Едва ли има съмнение, че войната между БСП и ГЕРБ – и то не само заради задаващите се избори – вече е безогледна. Това не е само политическа битка, а е сражение на бойното поле от типа „кой кого“. Съответно в ход са пуснати всички възможни средства, както стана ясно още миналата година с избухването на скандала „Кумгейт“.

Явление първо: целта на атаката на БСП (в лицето на Елена Йончева) беше да покаже, че в един български град (Хасково) съществува сериозна обвързаност между водещата политическа сила (ГЕРБ в лицето на Делян Добрев), роднинските ѝ разклонения, назначенията в администрацията и печеленето на основни обществени поръчки, включително от офшорни фирми.

Изнесената схема изглеждаше напълно вероятна. След размаханите табла с лицата на „Кумгейт“ в Хасково последваха още примери и от други градове под управлението на ГЕРБ, които обаче също започнаха да вадят табла „Кумгейт“ в общините, където на власт е БСП. Прокуратурата се зае да проверява отделни случаи на места. И скандалът замря.

Интересното е, че БСП замълча. Замълча и ГЕРБ. Обяснимо, нали? Ако „разкритието“ бе чисто медийно, а не политическо, нещата биха изглеждали по друг начин. Но то не бе журналистическо, а политическо, обръщащо светлината на прожектора само в „другата посока“ и щадейки „своята“. Нещо, което е важно да се разбере, доколкото е част от аналитиката на българския политически скандал и няма как да не остави усещането за трайна „политическа инструментализация“.

Явление второ: в отговор, тъй като „политическата омерта“ бе нарушена, последваха ответни разкрития и политически обвинения. И то свързани с травматичния фалит на КТБ и империята на Цветан Василев, откъдето изплува името на Елена Йончева. ГЕРБ подадоха сигнал: офшорка от Вирджинските острови, превъртане и изпиране на пари чрез телевизионно предаване, транш за стотици хиляди евро, част от липсващите пари, които целокупният български данъкоплатец бе принуден да покрие след фалита на КТБ.

Отменят ли първите „разкрития“ вторите? В никакъв случай. Моделът „Кумгейт“ е част от политическата действителност, а пък фалитът на КТБ разкри специфичното клониране на журналистически „лоши практики“ и инструментализацията на познати лица от малкия екран с най-различни цели.

Изводите са, че факт А в българската политика не оспорва факт Б.
Но и факт Б не отрича практиките на факт А.

Ето защо не е казано, че ако приемем разкритията за ГЕРБ (факт А) непременно трябва да заложим на БСП, доколкото и в разкритията на ГЕРБ за БСП, а и в спомените за практиките на тройната коалиция, има множество горчиви потвърждения на факт Б. А и подобни политически напрежения не са от вчера и днес.

В есето си „Политически скептицизъм“ (1931 г.) проницателният народовед проф. Константин Гълъбов пише: „От особена полза, най-вече за нас, българите, би бил известен скептицизъм по отношението на диагнозите, които слагат политиците Трябва да престанем да вярваме толкова много на преценките на своите политически водачи, да се приучим на самостоятелно тълкуване на фактите, да се поставяме над съсловните си и лични интереси, да се приближим до политическа зрелост и един по-улегнал политически живот Не се създава култура в епохи на трескаво напрежение, вследствие на политическо непълнолетие.“

Разликата с тази диагноза от 30-те години на миналия век, когато (нека не забравяме) избуяват и тоталитарните чудовища, е, че днес заживяхме във виртуална политика, която прави така, че „демократичната реалност“ все по-малко да съществува, тъй като реалността по принцип спира да съществува, когато бъде дублирана.

И какво тогава им остава на хората, виртуализирани в социалните мрежи и допълнително изтормозени от скандалите? Или да изпаднат в летаргия, или постепенно пробуденият им усет за „политически скептицизъм“ да прерасне в политически реализъм, способен да извърши избор отвъд факт А и факт Б.

Реклами
%d блогъра харесват това: