Политическа алтернатива? И откъде ще се вземе тя?

Разни новини

resultРадио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

През последните години често се казва, че в българската политика „липсва реална алтернатива”. Какво означава това, истина ли е то и ако да, защо се стигна до тук – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, три основни и няколко по-малки партии в парламента – това е картината на българския политически живот от 17 години насам. Но същото е и в други европейски страни – защо тогава в България се говори за липса на алтернатива?

– Проблемите са не в бройката, а в характера на партиите, Фили, и философията на политическата система. Въпреки че и в Европа 21 век все повече се превръща във Век на популизма, различията между традиционните партии все пак остават. Европейската социалдемокрация, макар да измести фокуса от неравенството към екологични и малцинствени проблеми, продължава да е за повече държава, а консерваторите – за по-малко.

Съответно, според класическия израз, на власт, левицата щедро харчи парите, натрупани от десницата, а после се оттегля и чака натрупването на нови. При цялата условност на картината, в нея има баланс, в центъра на който обикновено са една или няколко либерални фармации. В България нещата не изглеждат така от 2001 насам.

– Защо, всъщност, не виждаме ли същото – лявата БСП и дясната ГЕРБ, либералната ДПС като главен балансьор и някои по-малки формации в същата роля през годините?

– Така щеше да бъде, ако БСП беше истинска лява партия, ГЕРБ истинска дясна, а ДПС – истинска либерална. Но те са такива само номинално. Да, и трите принадлежат към съответните европейски политически семейства, но с това се изчерпват различията между тях. Оттам нататък те са напълно еднакви – и не само защото всички произлизат пряко или косвено от някогашната БКП, но най-вече защото водещи в цялостното им поведение са популизма и реализацията на лични и групови интереси за сметка на всичко и всички останали.

– Но, ако нещата са така зле, защо Европа ги признава и работи с тях?

– Европа си затваря очите по три причини, Фили. Първо, популистките тенденции сред европейските партии също са силни. Второ – това е наличният материал, от Европа не могат да създадат нови партии в България. И трето – динамиката на европейската политика е такава, че работиш с каквото има, за да спечелиш на централно ниво, а после търпиш миризмата на камилата в периферията чрез изкуството на компромиса.

– Пламен, каза, че поведението на българските партии всъщност се свежда до ограбване на страната. Защо това изобщо е възможно?

– Управлението, познато като „след нас и потоп”, е възможно тук, защото отдавна има сякаш негласно споразумение новите управляващи да не търсят отговорност от старите, въпреки обещанията и заканите по време на предизборна кампания. Ако на някого това звучи като теория на конспирацията, нека прегледа начина,  по който страната се управлява през последните 17 години, от връщането на Симеон Сакскобургготски насам. Първо НДСВ управлява в коалиция с ДПС по най-грабителски начин. После те се съюзиха и с БСП, за да докарат България до ръба на поредната катастрофа.

После НДСВ изчезна, замести го ГЕРБ и изкара два непълни мандата, прекъснати с улични протести, а сега, в третия мандат, крачат все по-уверено в същата посока. Между това БСП и ДПС се върнаха за кратко на власт чрез премиера Орешарски, само за да бъде и той пометен от улицата. Но в нито един от тези случаи никаква отговорност за огромните провали и хайдушкото ограбване на държавата, от никого на никого не беше потърсена.

Това, Фили, е сериозно доказателство, че главните партии само се наричат така, че те не се интересуват от политическото в политиката, а са средища на котерийни интереси и краен популизъм. Разликите между тях са не в принципи и поведение, а в това кой клан ще награби повече, докато е на власт. И кой клан ще го смени.

– Друго доказателство вероятно е разочарованието от политиката, изразяващо се във все по-големия брой хора, които не гласуват?

– Така, е, Фили. В България отдавна има отлив от политиката чрез отказ от гласуване. Но също има и отказ на интелигенцията и хората от средната класа изобщо да участват в нея, за да не си цапат ръцете. Тъй като политиката не търпи вакуум обаче, тя все повече се пълни с хора посредствени, които говорят един език, дори когато се бият за някой по-голям кокал. Точно такъв процес наблюдаваме в момента.

Управляващите от ГЕРБ искат да останат на власт, за да извлекат максимални ползи от евентуалното преминаване на поредната порция руски газ за Европа по южното направление, през тръбата, наречена „Турски поток”. Опозицията от БСП и ДПС обаче също иска да се топне в тази каца с мед. Те бяха твърде дълго извън властта, пък и смятат енергетиката и руските връзки за своя изконна територия, затова неистово се опитват да предизвикат предсрочни избори.

Ето защо и атаките срещу управлението стават са все по-силни, въпреки че от чисто политическа гледна точка подобни усилия са безсмислени. Нали след 6 месеца предстоят избори за европейски парламент, които ще покажат реалното съотношение на силите. Но не политиката интересува политиците.

– Пламен, но къде изчезна българската политическа алтернатива? Какво стана например с отдавна очакваното обединение на тъй наречените „традиционни десни партии”?

– Те никога не са били истински, нормални в политическия смисъл десни партии, Фили, така че неслучайно сами си сложиха определението „традиционни”. То нищо не казва, но внушава представа за стабилност. Напълно фалшива представа, впрочем, доколкото това са малки формации, чиито главни различия се състоят в лични омрази и противоречиви обвързаности между техните лидери.

Те са неспособни за действие, а докосването им преди време до отровното политическо тяло на ГЕРБ ги извади съвсем от играта. Нищо, че онзи ден лидерът на СДС излезе да се хвали как на европейските избори партията му ще бъде четвърта политическа сила. Точно подобни фантазии, впрочем, са не само поредното доказателство, че политическа алтернатива в България наистина няма, но също – че тя няма откъде да се появи, поне в обозримо бъдеще.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Реклами