Поетът Николай Милчев: На печалния ПИК и мисирките им остана само да плюят

Разни новини

Едва вчера по време на участието ми в предаването „Крум Савов live“ разбрах, че печално известният ПИК и Ива Николова са ме удостоили с честта на храчките си.
Единственото, което им остана на мисирките и на ПИК-овете, е да плюят. И подобно на други времена, когато се търсеха врагове до девето коляно, да се ровят в биографии и да лепят етикети.

За Ива Николова изобщо не ми се говори и никога не ми се е говорело. Народната любов и омлетите с яйца казват всичко.

Жалко само за Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, където госпожата е учила за поетеса. Най-много я боли тази днешна повелителка на гнева и истината, че ме наричат поет. Бясна е, че е учила за поет, а отдавна, много отдавна свързват името ѝ с не много деликатни неща, несъвместими с поезията.
Няма да се обяснявам надълго и в личен план, но все пак – няколко изречения:

Завършил съм българска филология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Три години съм работил в Комсомола в Ловеч, а от 1986 до 1990 – в ЦК на ДКМС в София. Бил съм две години и заместник-главен редактор на вестник „Средношколско знаме“.

Работил съм честно, вярвал съм в това, което правя, и не се отказвам от тези си години. Разбира се, не съм бил и сляп, за да не видя пороците, дефектите и несправедливостите на онова време.

Оттогава трийсет години съм бил учител по български език и литература. Само това съм бил през тези трийсет години – учител. И непрекъснато по един или друг начин ми е било натяквано и припомняно моето минало.

Бях отстранен от официалния литературен живот след напускането ми на СБП. Да, бях приет в СБП през 1993 година, но е лъжа, че съм го напуснал през 1996. Напуснах го през 2016 година, но тези двайсетина години в повече членство за Ива Николова са без значение.

Участвам в протестите и пиша за протестите, защото смятам, че бездуховността, простащината, алчността и лицемерието взеха връх. И защото моите ученици, децата и внуците ми са на площада.

Не членувам в никаква партия, не познавам нито един от ръководителите на протестите и не съм зависим от никого и от нищо. Зависим съм само от съвестта и от перото си.
Това не могат да ми простят ПИК и Ива Николова – че съм независим и пиша.

А дали съм поет и писател – надявам се да кажат хората и времето.

Публикувам и статията на Ива Николова, за да я видите и прецените. Насладете се и на изискания език на възпитаничката на Литературния институт “Максим Горки” в Москва.

Николай Милчев