Почему 22 септември, както и 6 септември тоже, не “стават” за Национален празник на България

Разни новини

Иво Инджев

Днес празнуваме 112 години от възстановяването на българската държавна независимост. 

Политиците у нас се правят на този ден на държавници, отправяйки патетични послания. Те обаче са скопени откъм историческия анализ за това доколко е реална  независимостта на съвременната европейска България, все така зависима от своя близо вековен енергиен поробител Русия, зинала да закопае още повече страната ни в ямата на обвързаността с руския “Турски поток”  и чез реанимирането на замислената като втора съветска ядрена база в България централа край “Белене”. 

Каква историческа ирония: Руско – турската война бива наричана освободителна, а в момента се прокопава руско-турски газов  поток  през България, който заплашва страната ни с нови зависимости от старите евразийски конкуренти в боричкането им за контрол над българите. Този път те се борят заедно срещу бъдещето ни народ, който има право да се еманципира напълно от тях поне през 21 век!

Руско-турската дружба цъфти. В нейната сянка са се умълчали слънчасалите от лъчите на тази дружба наши русофили, облечен с власт или съблечени прозрачно в ролята на присъдружната им в осъществяването на общото им дело опозиция. 

В опит да прикрие този срамотен факт с вербално смокиново листо, гузният ни премиер нарича руско-турския поток “балкански”, какъвто самият този Ганьо е по манталитет, опитвайки се надхитри когото може в своя изгода.

Въпросът, на който вкупом не отговарят претендиращите за държавници народни слуги ( да се пъчиш сред ласкателите за държавник е грозна претенция, историята решава кой от държавните служители на висок пост е израснал до Държавник), е защо ( и) 22 септември не е избран от тях,  “държавниците” за истински национален празник, както е пренебрегнат и денят на Съединението на България 6 септември.

Когато един човек избягва да забележи и открои деня на своето раждане, макар да е осведомен за тази дата, а празнува зачеването си от някой бащица като най-важно събитие за него, значи има проблем с отклоняването от общоприетата за човечеството нормалност. Такъв продължава да бъде и днес случаят с държавата България.

България е окупирана през 1878 година от освободители (режимът на откровена окупация продължава де юре 8 месеца и след Берлинския договор, който отхвърля руската претенция за 2 години окупация, а де факто – остава до самото Съединение от 1885 година). В Сан Стефано руските победители прокламирали своето надмощие над предишните вековни евразийски окупатори над старите български земи, населени, според руската официална реторика от 19 век, не с българи, а с православни и славяни (набелязани за лесно асимилиране от нея). 

Победителите в тази война маркират победата си чрез мъртво роден прелиминарен (т.е.невалиден от гледна точка на международното право) договор с османците. Наложен е тъкмо на тази дата подмазвачески от посланик Николай Игнатиев, изчакал повече от месец и половина след края на бойните действия между двете империи да представи недоносчето си “Санстефански договор” като подарък за императорския рожден ден. Игнатиев дори се хвали в своите “Записки” с този “подвиг” на своето раболепие.

Предварителният договор, изготвен от Игнатиев, е сключен освен това на 3 март същата година не само без участието на поне един българин, но и в режим на строго охраняваната от страна на победителите мръсна тайна за ушите, умовете и сърцата на българите, каквато е била предварителната писмена договорка на Русия с поне две велики сили, като Австро – Унгария и Великобритания. Според нея Русия се съгласява да не бъде допуснато създаването на голяма и силна държава на Балканите, където е съсредоточено тъкмо преобладаващото в региона българското население.   

Да не говорим, че и независимостта на България, прокламирана на 22 септември 1908 година, също има тежка цена, платена на Русия, за да се откупим и да получим от нея разрешение. https://ivo.bg/2019/09/22/къкво-премълчават-руските-писарушки/

Въпросът защо  22 септември не е Национален празник на България, а за такъв абсурдно се смята тук 3 март, повдига днес в свое интервю и проф. Лиляна Стефанова. https://debati.bg/prof-lilyana-simeonova-dokato-bivshi-kolonii-imat-za-natsionalen-praznik-nezavisimostta-si-nie-chestvame-edna-kolonialna-data/

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://www.gramofona.com/analizi/nazavisimostta-na-balgariya-i-zavisimostite-na-balgarite

НА СНИМКАТА (Фактор.бг): Щом в днешна натовска и европейска България със съучастието на властта и безучастните нашенски зяпачи е възможно да се веят съветски и руски знамена по българските курорти, няма нужда да се чудим какъв е отговорът на въпроса, зададен в заглавието на този текст.