ПЕСЕНТА НА КОЛАРЯ

Стари градски песни

песента на коларяДълъг път далечен, а звънчето
еднозвучно звъни, все звъни
и по широките скръбни полета
песента на коларя звънти.

Аз си спомням нощите блажени,
роден край и лесът от брези
и в очите, макар и студени,
като искри проблясват сълзи.

Колко чувства на радост и мъка
буди този напев прост и стар
и в сърцето, макар и в разлъка,
пак възпламва младенчески жар.

А звънчето звъни, сякаш стене,
спря коларят напева си стар
и отново извива пред мене
моят път надалеч, надалеч, надалеч.

стари градски песни