Пеевски, Гергов и Банев влезли в един университет…

Разни новини

Пеевски, Гергов и Банев влезли в един университет. Не е виц: изявени български бизнесмени вече ще могат да преподават в университетите. Но кой ли от тях ще е готов да разкаже на студентите историята на първия си милион?

default

Коментар от Емилия Милчева:

Георги Гергов, Николай Банев и Делян Пеевски влезли в един университет. Не е виц. По-скоро български вариант на TEDx. Изявени бизнесмени ще могат да преподават в университетите. Това не е израз на добра воля, а новаторско законодателно решение на българския парламент, одобрил тези дни промени в Закона за висшето образование.

Така до 10% от общия хорариум учебни часове в степен „бакалавър“ и до 20% в степен “магистър” ще се провеждат от утвърдени практици. Факултетният съвет на всяко висше учебно заведение ще решава кого да покани – и какви часове да получи съответният експерт.

Историята на един успял човек винаги ентусиазира и вдъхновява младите хора, които са на старта на професионалното си “бягане с препятствия”. Срещите с предприемачи, личните им истории за възходи и падения, удовлетворението от постигнатото – това са ценни уроци и висока добавена стойност към всяка академична програма.

Тази култура на придобиване на познание – “учител-ученик-преподавано лично знание” – идва от философските кръгове на Древна Гърция. Но в България тази широко разпространена в развитите държави практика трудно ще се вкорени. И проблемът не е само в отсъствието на практика и прагматика от обучението в българските университети, където “наливането” на знания е предпочитан метод.

Защо българският бизнес не обича да разказва вдъхновяващи истории

А българските бизнесмени определено имат какво да разкажат. Например как са станали такива, защото на пръв поглед всички те изглеждат като self-made милионери. До началото на приватизацията народът притежаваше средствата за производство, а предприятията, хотелите, рафинериите бяха строени и модернизирани с пари от данъците и други средства на гражданите. Днес, трийсетина години по-късно, Гергов например, нагазил в бизнеса от свинекомплекс, е собственик на хотели и на Пловдивския панаир, Банев успя да придобие и заличи предприятия, а възходът на Пеевски започва като по западни стандарти – още преди да е навършил 30. Така че те биха могли да бъдат истински майстори-учители за студентите.

Но, първо, българският бизнес рядко влиза в студентските аудитории. Макар често да се оплаква от недостига на кадри и от слабата им подготовка. Предпочита уединени срещи с висши партийни функционери и участия в телевизионни формати. Харесва също така груповите изяви. Това може да са годишни балове, но също и декларации – срещу законодателни намерения като вдигане на максималния осигурителен праг, защита на браншови интереси в строителството, подкрепа за въвеждане на праг при обезщетения за неимуществени вреди при смърт на пътя и т.н.

Второ, българският бизнес не обича да разказва вдъхновяващи истории. За първия си милион например. Не е изминало чак толкова много време от първоначалното натрупване на капитала в България, има все още живи свидетели, които знаят как бяха създадени “строителите на капитализма”. Много връзки бяха осветени през тези години, много митове – развенчани. Например този за стария Вартбург, който Илия Павлов продал, а получените няколкостотин долара инвестирал в бизнес, разраснал се до “Мултигруп”…

Днес никой не вярва на тази история. Никой не вярва и в бизнес гения на Павлов, възпитаник на Националната спортна академия. Застрелян пред офиса си преди 15 години (убийство, останало неразкрито и до днес), той отнесе в гроба си тайната за първия и всички следващи милиони. Но чадърът, осигурен му от високопоставени политици, както и контактите с шефове от бившите тайни служби отдавна не са тайна. Комбинация, гарантираща интервенция и монопол в много сфери на българската икономика.

За много от българските предприемачи темата за първия милион е като труп в общ гроб. Никой не иска да го знае, никой не иска да бъде ексхумиран. Заровени са произходът на парите, политическите чадъри, партийните обръчи, големите подкупи – всичко онова, което осигурява на едни милион след милион, а на България гарантира единствено дъното в класациите за борба срещу корупцията и свобода на словото.

И трето, ако в България връзката образование-бизнес е действително жизнена и ефективна, то за всяко висше учебно заведение несъмнено би било гордост и знак за качество да има свои успели възпитаници в настоятелството си. Така например Делян Пеевски, един от най-преуспелите хора в България, който при това е и активен законодател, би трябвало да е в Съвета на настоятелите на Югозападния университет “Неофит Рилски” – като възпитаник на Правно-историческия факултет. Но не е.

Има и други примери

Другояче стоят нещата с двама от създателите на “Телерик“ – най-голямата българска софтуерна фирма, купена през 2014 от американската компания „Progress“ за 262,5 милиона долара. През октомври 2017 година Американският университет в България, чиито възпитаници са съоснователите на “Телерик”, съобщи не без гордост, че Васил Терзиев (випуск 2001) и Бойко Яръмов (випуск 2000) влизат в настоятелството на университета. Двамата са почти връстници на Пеевски – и предприемачи, които няма защо да създават митове за първия си милион. Затова и могат да бъдат вдъхновяващи примери и истински наставници за студентите.

Българската предприемаческа култура във времената на Четвъртата индустриална революция се формира от няколко типа представители на бизнеса: тези, които успяха да приватизират и развият български предприятия, засилвайки експортния им потенциал и създавайки нови работни места; тези, които успяха да приватизират и сринат до скрап български предприятия; предприемачи с бизнес във високите технологии, носители на нов тип култура и отношения; и накрая тези с прякорите, които успяха да оцелеят от престрелките на прехода.

При първите две категории вече се появяват наследниците – млади хора, завършили образованието си в престижни западни университети, носители на друг тип бизнес култура. Може би те биха се вписали повече в студентските аудитории. А и няма нужда да обясняват за първия си милион – въпросът е към техните бащи. Ще се изправят пред студентите, повечето от които работят като бармани, сервитьори, продавачи, крупиета, и ще кажат нещо такова: Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Думи на Стив Джобс, направил първия си милион преди 30. Ако не сте го открили още това нещо, продължавайте да търсите (пак той).

Advertisements