Парламентът улесни уволнението на Гешев

Парламентът улесни процедурата за избор и за освобождаване на главния прокурор. За това вече няма да са нужни 17 гласа „за“ в 25-членния Висш съдебен съвет. Минималното мнозинство беше свалено на 13 гласа.

Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административния съд ще продължат да се избират и освобождават със 17 гласа. Това прие окончателно парламентът в петък, 26 май. Промяната е част от пакета промени в НПК и Закона за съдебната власт, чиято основна цел беше да се въведе механизъм за разследване на главния прокурори и заместниците му. Това се и случи.

Текстът за мнозинството, с което се назначават и уволняват главният прокурор и ръководителите на двете върховни съдилища вся раздор сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Защото в четвъртък правната комисия прие по идея на Рая Назарян от ГЕРБ, такава редакция, че съдебната независимост беше поставена в сериозен риск.

„От ПП-ДБ няма да си затворим очите за безобразията в правна комисия и за осакатяването на текстовете на кабинета „Петков“, на Надежда Йорданова и Крум Зарков, особено преходните разпоредби на НПК към Закона за съдебната власт. От правителството с втория мандат има смисъл само ако законите, които отдавна са на дневен ред и са нужни на българското общество, се гласуват по начина, по който са замислени, а не се осакатяват с фалшиви аргументи“, обяви „Продължаваме промяната“ в петък сутринта.

По идея на Назарян 13, а не 17 гласа във Висшия съдебен съвет (ВСС) ще стигат за избор и освобождаване на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор. Но без изискването за двамата председатели да има и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите, както беше предложението на правителството.

„Двойното мнозинство за председателите на ВКС и ВАС е една от най-важните гаранции за съдийското самоуправление и независимост на съда. Свалянето на мнозинството на 13 гласа означава, че Прокурорската колегия и двама адвокати от Съдийската колегия ще могат да избират и освобождават председателите на ВКС и ВАС“, обясни по време на заседанието на комисията Надежда Йорданова от ПП-ДБ.

„Грешката“ беше оправена в пленарната зала. При това пак по предложение на Назарян, която обясни, че иска да „прецизира“ предложението си – 13 гласа за главния прокурор и 17 за

Той бе и гласуван от залата със 172 гласа „за“, 37 „против“ и без „въздържали се“ и без особено обсъждане.

Беше одобрена и преходна разпоредба, която придаде обратна сила на закона и за започналите вече процедури. Така, когато законът влезе в сила, по висящите в момента 2 процедури за уволнението на главния прокурор, ще е нужно мнозинство от 13 души във ВСС, каквото изглежда ще се намери. Ако промените обаче бъдат атакувани пред Конституционния съд и той допусне да ги разгледа, това ще спре процедурата във ВСС ще спре до произнасянето му.

Беше окончателно приет и механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му. „За“ гласуваха единодушно 210 депутати. БСП напуснаха залата изобщо за разглеждането на законопроекта, като преди това Корнелия Нинова обяви от трибуната, че няма да участва в овладяването на цялата държава от „коалицията на омертата“ – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

В закона влезе и промяна, според която магистратите пак трябва да изберат членове на Висшия съдебен съвет. Магистратите всъщност още преди година сториха това. Но техните избраници не са встъпили в длъжност, защото парламентът не избра своята квота. Така в момента действа ВСС, чийто мандат изтече миналия октомври.