Парадокс: Пенсионната възраст се повишава, но средният стаж намалява

средният стаж

През последното десетилетие в България се наблюдават значителни промени в пенсионирането, включително намаляване на средният стаж за пенсия, повишаване на възрастта за пенсиониране, нарастване на средната пенсия и намаляване на броя на пенсионерите. Тези промени имат широки социални и икономически последици, които ще разгледаме по-долу.

Една от най-забележимите тенденции е намаляването на средният стаж за пенсия при трета категория труд. През 2014 г. средният стаж за пенсиониране е бил 35,7 години, докато през 2023 г. той е намалял до 33,7 години. Това намаление се отнася както за мъжете, така и за жените, въпреки че е по-изразено при мъжете.

Мъжете през 2023 г. се пенсионират със среден стаж от 33,1 години, сравнено с 36,6 години през 2014 г. За жените този показател е намалял от 35,3 години през 2014 г. до 34 години през 2023 г. Разликата в намалението между мъжете и жените може да се дължи на различията в трудовия пазар и социалните роли на половете в България.

През същия период се наблюдава и повишаване на възрастта за пенсиониране. През 2014 г. жените се пенсионират средно на 62 години, докато през 2023 г. тази възраст е 63,6 години. За мъжете възрастта за пенсиониране е нараснала от 64,8 години през 2014 г. на 65,9 години през 2023 г.

Повишаването на възрастта за пенсиониране има няколко възможни причини. Една от тях е удължаването на продължителността на живота и подобрените здравни грижи, които позволяват на хората да работят по-дълго. Освен това, икономическите и социални фактори също играят роля, като пенсионната система се стреми да остане устойчива на фона на застаряващото население.

Средната пенсия за стаж и възраст е нараснала значително за последните десет години. През 2014 г. тя е била 326,77 лева, докато през 2023 г. е достигнала 830 лева. Тази промяна отразява усилията на правителството да подобри стандарта на живот на пенсионерите.

Средната пенсия на жените е нараснала от близо 280 лева на 765 лева, а на мъжете от 400 лева на 942 лева. Въпреки че мъжете получават по-високи пенсии, разликата в процентното увеличение е по-голяма при жените. Това може да се дължи на различията в заплащането по време на трудовия стаж и различията в стажа.

Мъжете получават пенсия за по-кратък период от време, като средната продължителност е намаляла от 22,2 години на 20,5 години. За разлика от тях, при жените времето на получаване на пенсия се е увеличило от 26,7 години на 27,6 години.

Тези различия в продължителността на получаване на пенсия имат сериозни социални и икономически последици. Те могат да се дължат на различната продължителност на живота между половете и различията в здравословното състояние.

През последните десет години броят на пенсионерите в България е намалял от почти 2,180 милиона души на 2,032 милиона души. Този спад може да бъде обяснен с демографските промени, включително намаляващата раждаемост и увеличената емиграция.

От общия брой пенсионери, жените съставляват 1,2 милиона, а мъжете 823 хиляди през миналата година. Това съотношение отразява по-голямата продължителност на живота на жените в сравнение с мъжете.

През последните десет години България е преживяла значителни промени в пенсионната си система. Намаляването на средния стаж за пенсия, повишаването на възрастта за пенсиониране, нарастването на средната пенсия и намаляването на броя на пенсионерите са само част от тенденциите, които имат важни социални и икономически последици.

Препоръки за бъдещи политики

За да се справи с тези предизвикателства, българското правителство трябва да продължи да адаптира пенсионната система към променящите се демографски и икономически условия. Това може да включва:

  • Подобряване на здравните грижи за възрастните хора.
  • Стимулиране на по-дълъг трудов стаж чрез гъвкави форми на заетост.
  • Осигуряване на адекватни пенсии, които да гарантират достойно съществуване на пенсионерите.
  • Насърчаване на равенството между половете в трудовия пазар и пенсионната система.

Тези мерки могат да помогнат за осигуряване на стабилност и устойчивост на пенсионната система в България в дългосрочен план.

източник