Палми Ранчев: Не можехме да се нарадваме на свободата

Брътвежи

За ценителите на литературата и бокса, Палми Ранчев е от онези личности, които въпреки превратностите на времето съумяват да запазят своята честност и висок професионализъм. В момента Палми живее в Барселона и запълва времето на карантината с ползотворни занимания. Какво помени в живота му пандемията и как испанците посрещнаха либерализирането на мерките, нека Палми сам ни разкаже.

Близо 26 000 са вече жертвите на коронавируса в Испания. Как посрещна появата на заразата испанският народ? Имаше ли паника в обществото или бързо успя да се мобилизира?

Докато вървиш по улиците или седиш в някое от многобройните кафенета трудно приемеш, че хора наоколо са застрашени. Говоря за дните, в които се знаеше за опасността от корона-вируса, но все още по-интересни бяха новините от другите страни. Тогава все още всички се смееха, разговаряха, хранеха се или пиеха заедно. Едва когато опустяха улиците, училищата, университетите, фабриките, а магазини и кафенета спуснаха кепенците, положението стана тревожно. По телевизията започнаха всекидневни съобщения за състоянието в страната и отделните области. Колко са болните, оздравелите, мъртвите. И се появи страхът от невидимата опасност. Постепенно започваш да разпознаваш като неин носител всеки, който върви срещу тебе, машинално протяга ръка да се здрависате, или говори без да спазва дистанцията от два метра. Скоро започнаха да налагат големи глоби на всички, които не спазват ограниченията. Най-вече глобяваха чужденци. Испанците се оказаха доста изпълнителни. По улиците рядко срещаш хора. И обикновено са със защитна маска. Министър-председателят започна да се появява по телевизията. Понякога пред Парламента, често и на брифинги като у нас, разясняваше ситуацията. Обикновено представяше мерките които правителството взима да подпомогне нуждаещите се. За болестта говореха лекарите. Общото послание беше, че заедно ще преодолеят кризата. Въпреки добрият тон, всичко продължи толкова дълго, че вече се подготвяха протести срещу наложените ограничения. Недоволни ли са, испанците лесно излизат на улицата. Тогава в ход беше пуснат план за излизане от кризата. В началото нулев, следван от още три основни части, всяка по около три седмици.

Основните стъпки които предприе испанското правителство за овладяването на зaразата? Би ли ги съпоставил с мерките в България?

Според общото мнение Испания по-късно въведе строгата карантина. Не съм сигурен доколко това е грешка на лекарите, политиците или социолозите. И доколко е израз на желанието на всички да се живее без ограничения. Напълно свободно. След като се осъзна опасността от заразата сравнително бързо бяха наложени строгите мерки за социална изолация. Повечето хора спряха работа, излизаше се само по веднъж на ден до хранителен магазин, който е на петстотин метра от дома ти. Там също се спазваха мерките за дезинфекция, употреба на маски и ръкавици. Със сигурност ограничителните мерки в Барселона, а и в цяла Испания, бяха значително по-строги отколкото у нас. И се спазваха стриктно. Правеше впечатление тонът на взаимно разбиране, с който общуваха правителствените чиновници, журналистите и обикновените хора. Тук населението има вяра в управляващите. И поведението на правителствените чиновници винаги е достатъчно авторитетно. Търсеха се начини да помогнат на всички. Никой не беше изоставен. Помагаха дори и на бездомните скитници с храна, лечение и подслон.

Испания върви по пътя на отхлабване на мерките. Кога според теб ще се нормализира обществения живот и какви ще са дълготрайните последици върху обществото?

Няма да забравя съботния ден, в който за първи път имахме право да излизаме по три часа сутрин и вечер, както и да практикуваме индивидуален спорт. Рано сутринта се събра характерната за Барселона тълпата от бягащи. Не можехме да се нарадваме на свободата. През следващите седмици и месеци последователно ще се отварят отделни отрасли на стопанството, обществения живот, училищата и университетите. Пътят към нормализацията ще отнеме минимум три-четири месеца. Заплахата, че всичко е възможно да се повтори, пречи да се почувстваш напълно свободен. И ще живеем с нейната сянка.

Ще настъпят ли положителни промени в мисленето на хората след отминаването на пандемията? Има ли изобщо шанс след такива катаклизми човечеството да се промени към по-добро?

За масовият човек усещането, че постъпва най-правилно, когато полага усилия да е успешен и щастлив, е основно. С каквото и да се занимава. Върху подобна увереност е построен нормалният живот. Единствено глобалните политическите и икономическите интереси променят посоката му. Иначе каквото и да ти се случи, добро или лошо, винаги се намира кой да поговори с тебе, да те поощри или утеши. Ще ти стисне ръката или ще те прегърне. Ако няма война, и хората не са принудени да се избиват един друг, ще продължим по обичайния път. В това е силата на човечеството. За съжаление през последните години влизането от криза в криза, икономическа, военна или свързана с вирус, се превърна в характеристика на съществуването. До такава степен, че доминира усещането за регрес, за разруха и край. Чрез подобни катаклизми природата от центъра на света скоростно ни запраща в периферията. Припомня ни колко незначителни сме в космическия безкрай. И колко крехък е единственият ни живот. Подсещат ни да го направим не само по-достоен, а и сравнително приятен.

Глобалните кризи винаги са били повод за натрупване на капитали. Кои ще са големите печеливши от коронавируса?

През подобен мъртъв период без особени проблеми преминават само най-богатите. Хората и организациите, които контролират големите парични потоци. От там идва подозрението, че те организират кризите, или поне успяват да се възползват от тях. Фармацефтичната и хранителната индустрия всекидневно правеха огромни обороти. Банките са другите печеливши. Несметен брой хора получиха заеми, надявайки се да прекосят по-безболезнено въпросният период. Безработните се увеличиха. Хората с нисък социален статус станаха по-бедни. Средната класа, основа на всяко нормално общество, се чувства неуверена. По време на пандемията броят на зависимите, уязвимите и не-свободните се увеличи многократно.

Олимпиадата в Токио е отменена, други спортни събития също са под въпрос. Как пандемията ще се отрази върху спорта в световен мащаб?

По време на пандемията всички спортни състезания и тренировки бяха прекратени. Отменянето на Олимпиадата се оказа най-сериозният удар. Спортистите, особено професионалистите, загубиха смисъла на ежедневните си усилия. Отражението върху физическото и психическо здраве на обикновените хора, също е съществено. У нас вероятно добре се чувстват единствено чиновниците в Спортното министерство. По-успешно бездействат и получават пълните си заплати. Обикновено по-високи от тези на спортистите. Все пак и аз, и всеки заинтерeсован, се надяваме, че в скоро време ще започнат да се провеждат тренировки и състезания. Естествено при спазване на определени ограничения. Изглежда с това трябва да свикнем. Например в бокса, спортът от който се интересувам най-много, има проекти за големи вечери без зрители. Предварително ще се правят тестове за корона-вирус на участниците, треньорските екипи и организаторите. Очаква се постепенно да настане нормализиране.

Мачът на Кубрат Пулев с Антъни Джошуа е отложен за неопределено време. Може ли това да подейства демотивиращо на нашия боксьор? Каква е добрата тактика при отлагане на една среща за поне няколко месеца?

Мачът между  Кубрат Пулев и Антъни Джошуа се отлага вече два пъти, първия заради контузия на българина, втори заради пандемията. В подобен мач се разиграват милиони. Супер-тежка категория е най-атрактивната, и не случайно я наричат абсолютна. Имаше време, когато този мач се считаше от щаба на англичанина за лесен. След като Джошуа загуби с нокаут от Анди Руис вече никой не е сигурен как ще се представи в следващия бой. Изгодно за българина е, че той от доста време е претендента на IBF. Антъни Джошуа трябва да владее поясите, за да има интерес към него. Иначе щабът на англичанина с удоволствие щяха да го прескочат. Менажерът му предпочита да играе срещу Тайсън Фюри. Но не се знае кога може да се организира подобен мач пред публика. Напоследък от емирствата предлагат 400 милиона за провеждането през декември на срещите Дионтей Уайлдър – Тайсън Фюри, Антони Джошуа – Кубрат Пулев. После победителите могат да играят помежду си. Александър Усик, Луис Ортис, Адам Ковницки, Роберт Хелениус, Дилиан Уайт, Анди Руиз също очакват своя шанс. Късмет е, че зад Кубрат Пулев стои авторитетният Боб Аръм, заедно с Ивайло Гоцев, също влиятелно име в световния бокс. Успехът, и неговия, а и на противника му, зависят от способностите им да се мобилизират максимално за тренировки при новите условия. С подходящи спаринг-партньори и треньори. Не трябва да се правят икономии на усилия и финанси. Защото възможностите на двамата боксьори в момента са изравнени. При победа перспективата за още слава и пари е огромна.

Как прекарваш твоето време в карантина, за да нямаш усещането, че е изгубено?

Лично за мен промените не са чак толкова категорични. И преди прекарвах доста време над компютъра. Липсата на хора, понякога дори за най-елементарно общуване, със сигурност ми се отразява. Обикновено измислям разказите си докато се разхождам. Всяко лице и спонтанен жест могат да станат начало на история. Липсваше ми тази игра. Все пак написах разказ за вечното изкушение на властта да ограничава свободата чрез страх и ограничения. В името на общественото здраве или нещо подобно. Правя последна редакция на романа „Правилата на хаоса“. Освен това подреждам в „Лица и маски“ стихове и кратки прозаични интермедии. Иска ми се да звучат полифонично, както във всекидневието, когато прозата и поезията се преливат. В ръкописа улицата е сцена, място за медитация и просветление, което не търпи фалш, пресилени жестове, превъзнасяне, претенциозна неяснота, рецитации и апломб. Независимо дали поетическия импулс идва от небето или от друго високо място, най-често общувам с приземили се ангели.

Редактор си на автобиографичната книга за Мохамед Али „Аз съм най-великият”. Защо и днес такива личности продължават да вдъхновяват милиони хора по цял свят? Кои са големите уроци, които ни завеща гениалният боксьор?

Ще припомня, че Мохамед Али е признат за най-великия боксьор на миналия век. Гледаш ли основните му мачове, няма как да не се възхитиш от невероятната лекота и изобретателност, с която изпълнява сложни защитни и атакуващи елементи. Големият му талант, и понякога гениалността, ги свързват по неповторим начин. Доста изчерпателно е развил темата в предговора на книгата поетът Иван Ланджев, също любител на бокса. Решителността, с която Мохамед Али отказва да воюва във Виетнам, защото нямал желание да убива хора, които не познава, и нищо лошо не са му направили, и днес въздейства. Невероятен е примерът, в който превръща животът си. От автобиографията научаваме как едно обикновено момче, влязло като че ли случайно в боксовата зала, по великолепен начин печели златен медал на олимпиадата в Рим. Продължава да работи над себе си и се изгражда не само като феноменален боксьор, достигнал върховете на световния спорт, но и като фигура с популярност и въздействие върху общественото мнение по основни за човечеството въпроси. Животът на Мохамед Али е постоянна борба за лична свобода. Постига я на ринга. И като си позволява да мисли по независим от официално приетия от обществото начин.