Психиатърът проф. Петър Маринов пред ФАКТИ: Амбицията у политиците за постигане на доминация е доста изразена

Страх, стрес, депресия. Колко е болно обществото ни и как темата Ковид 19 се превърна в ирационален страх, надхвърлящ реалната опасност… Ето какво сподели пред ФАКТИ проф. Петър Маринов, председател на Асоциацията на експертите по психично здраве. – Проф. Маринов, колко е психирано обществото, в което живеем. Ще имаме ли газ, няма ли да имаме. Ще се къпем ли през зимата, или няма да се къпем. Ще си покрием ли сметките вкъщи, или няма да можем. Всичко това как се стоварва върху психиката на хората? – Това са тежки стресови ситуации за целия народ. Тези хора, които са податливи на стреса, разбирайте голяма част от обществото, развиват най-различни симптоми. Когато са психични симптоми – като тревожност и депресия, това е сравнително добре, защото това е една буферна защита на психиката. Когато се премине през тази защита, се минава към телесните симптоми. Това са т.н. психосоматични разстройства – инфаркт, инсулт, хипертония, диабет. Те са много по-подмолни и за съжаление са силно зависими от психиката. – Стресът, в който живеем, как ни влияе… – Стресът е другото име на несигурността. Влияе ни в ниски дози добре. Когато обаче е абсолютно неконтролируем и идва от няколко страни, човек започва да се чувства в безтегловност. – Дайте пример… – В момента се говори, че живеем в няколко кризи едновременно. В тази безтегловност – не говоря само за горива, за страха от войната, международното положение, политическата обстановка, страховете се мултиплицират. Натрупван се, а тогава страхът влияе много деструктивно. – За да се справят с това, хората често се затварят. Това е защитна функция. Колко обаче ни пази този подход или не ни пази… – При затварянето или когато човек се усамоти, той губи контакт с другите хора, а това не е добре. Споделянето разтоварва от стреса. Когато човек вентилира емоцията, когато я изговори с приятели, е много по-добър шансът да се справи със стреса. – Стресът от Ковид 19 колко е голям? Какви депресивни и тревожни разстройства отключва? Как хората да се справят с тях? – Мисля, че в голяма степен вече знаем как да се справим с тази пандемия. Доста хората минаха през инфекцията, други са имунизирани. В този смисъл мисля, че голямата вълна на стреса от Ковид 19 е зад нас. Но ковид бе един стрес, сега ни връхлитат други. – Какво имате предвид? – Икономическата криза, политическата криза, военната криза. – В този смисъл дали хората започнаха да ценят повече живота след ковид пандемията? – Да, смятам, че голяма част от хората започнаха да ценят живота повече. Сред познатите ми има много хора, които буквално хванаха да обикалят света, след като се поотвориха държавите. Някак хората се отвориха и искат да усетят вкуса на живота, да го консумират сега и на момента, да си доставят приятни емоции. Явно преди ковид пандемията гледахме на живота като даденост. А сега, когато разбрахме при ковид, че може внезапно да загубим живота си, започнахме да го ценим повече. – Защо в последно време говорим по-често за паническите разстройства. Дава се статистика, че всеки четвърти човек страда. А преди 20-30 години не е било така? – Паническото разстройство, като и депресията, са много силно зависими от стреса. Когато имаме високо ниво на стрес в обществото, тази болест зачестява. За разлика от шизофренията, която по правило не се влияе толкова от стресови фактори. – Как може да разпознаем, че попадаме в плен на паническо разстройство? – Нещата не са толкова сложни. Обикновено има телесни симптоми, които предшестват всичко – сърцебиене, изпотяване и треперене на ръцете, усещане за слабост в краката и после се поражда страхът. Страхът ни е свързан с инфаркт и инсулт. По-рядко е породен от припадък или загуба на разсъдък. Страхът е от пълна загуба на контрол върху телесните или психичните функции. – Понеже все още сме в плен на емоциите от изборите. Бихте ли направил един психопрофил на политиците, които гледаме всеки ден? Стабилни ли ви се виждат психически… – На момента виждам в политиците ни, а и те ясно я показват и демонстрират, една прекомерна свръхамбициозност. До известна степен това може да е полезно, но на моменти, както се казва по народно му „… че се пресолява манджата“, тази свръхамбиция става определено вредна. – Да разбирам ли, че визирате по-младите политици, когато говорим за амбиции… – Властта е заразна. Това, което идва от по-младите, се прехвърля и към по-улегналите. Амбицията у политиците за постигане на доминация е доста изразена. – Защо и как се увеличава стресът в детската възраст? Децата днес по-щастливи ли са от времето преди 20 години, например… – Има голяма група деца, които поживяха година и повече само вкъщи, пред компютъра в режим на онлайн обучение. Те нямаха контакти с други деца. Те живяха в едно виртуално пространство, а това, само по себе си, е стрес. Когато около тях, визирам родителите, започват да говорят, че близък се е заразил с ковид, че друг е починал от ковид, това влияе и на децата. Стресът при децата се пренася – той е силен и интензивен. При децата също се забелязва увеличение на деля на паническите разстройства. Особено при тези в юношеската възраст. – Това е притеснително… – Да, притеснително е, но е факт. – Може ли да говорим процентно с колко се е увеличило? – Усреднените проценти за Европа и САЩ са около 20. Има страни и с 35% засегнати деца. Говоря най-вече за възрастовата група на тийнейджърите, защото те вече имат повече съзнание. Обстоятелствата около тях ги интересуват повече. По-малките деца са по-екранирани. Те все още в много голяма част зависят от татко и мама. Докато тийнейджърите са податливи на информационния поток, създават и развиват контакти с други. Но и те са податливи на стрес и са значително по-лабилни, ако ги сравним с по-големи хора, които държат съдбата си в ръце. Като пример мога да дам, че скоро от ковид почина бащата на едно дете и то го преживява много, много по-тежко. ––––––––––– Проф. Петър Маринов е председател на Националната асоциация на експертите по психично здраве. Психиатър и съдебен психиатър с дългогодишен опит, университетски преподавател и автор на многобройни научни трудове и публикации в наши и чуждестранни издания. В момента преподава в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Съосновател на сдружени "Колегиум "Частна психиатрия".

Продължете да четете

Дунчев от ПП: Ако вторият мандат дойде при нас, ще преговаряме с всички партии, които имат нашите принципи

"Продължаваме промяната" не сме индивидуалисти, показали сме, че можем да работим с всички. Вчера имахме събрание и днес в 11 часа Кирил Петков ще обяви какво е решено на него. Това заяви Александър Дунчев от ПП в ефира на bTV.

Позицията на ПП отговаря на очакванията на нашите избиратели. Трябва да бъдем принципни и нашата основна цел трябва да бъде борбата срещу корупцията, подчерта Дунчев и добави, че корупционните модели в ГЕРБ не е най-големият проблем, защото го има във всички партии.

"Трябва да се преборим с корупцията, ако нея я няма и цените ще се нормализират, ще има пари за пенсии и всичко ще се оправи", смята още той, цитиран от novini.bg

По думите му те не могат да се самозабравят, че ще оправят държавата, но са си поставили за цел да водят тотална борба с корупцията.

По-важна е борбата с корупцията, отколкото кабинета на ГЕРБ, категоричен е той. Той добави, че се е обсъждало да има една парламентарна група с ДБ, но преди изборите е взето решение бившите управляващи да останат в центъра. Реално нашата сила е там – в центъра, и ние не искаме да се конкурираме с избирателите на ДБ, обясни Дунчев.

Защо всички да се трупаме в дясното пространство, като ние от ПП сме повече центристки настроени, отколкото в дясното пространство, запита Александър Дунчев.

Ако вторият мандат дойде при ПП ще преговарят с всички партии, които имат същите принципи като бившите управляващи – да се освободи и изкорени корупцията от държавата. Съпротивата е брутална на всички нива, призна Дунчев.

Той е доволен, че тотално е обърната играта в горите.

Продължете да четете

Шефката на ЦИК: Най-много преференции са в ПП, не машините са виновни за ниската активност

Преброени са всички разписки от секциите в страната. Това каза Камелия Нейкова, председател на ЦИК в предаването "Денят започва" по БНТ. По думите и от 2017 г. насам наблюдаваме спад на избирателната активност.

Избирателите се научиха да гласуват с машините. С всеки следващи избори гласуването и обработката става по-бързо. Не бих казала, че машините са причина за ниската избирателна активност. Би било добре тя да е по-висока и гражданите да излязат да гласуват. Според мен избирателите се измориха да гласуват, добави Нейкова, цитирана от novini.bg. Над 87 000 са гласували "Не подкрепям никого". Това означава, че избирателите не са намерили кого да подкрепят. Тези гласове са действителни, но не участват в разпределението на мандатите и не отиват при нито една партия и коалиция, отбеляза председателят на ЦИК. Нейкова коментира, че машините се съхраняват в същия склад, в който се намират от началото, докато не се намери държавен имот.

Относно преференциите на депутатите, председателят на ЦИК заяви, че вече са публикувани са сайта на комисията.

Нейкова уточни, че най-големият брой преференции към 12-14 000 са в "Продължаваме промяната". И добави, че на места се виждат размествания в преференциите.

Продължете да четете

Доц. Георги Лозанов: Медийният скандал внушава, че има „вредна американска пропаганда“

Няма съмнение, че това, което направиха от „Възраждане“, беше предварително замислена постановка. Търсеше се начин да бъдат изгонени представителите на определени медии. Но тук е важна думата „Америка“. Посланието в нашия контекст е, че има някаква вредна американска пропаганда. Това трябва да се превърне в една димка, с която да се скрие, че фактически тази партия изцяло стъпва върху опорките на путинската пропаганда.“ Това каза в студиото на Euronews Bulgaria медийният експерт доц. Георги Лозанов по повод скандала по време на вчерашната пресконференция на ПП „Възраждане“. "Използвам случая да кажа, че американска пропаганда няма – за хубаво или за лошо. Защото пропагандата, в този смисъл, в който я разбираме, е убеждаваща комуникация, която трябва да промени определени нагласи. Има пропутинова пропаганда, която иска да промени евроатлантическата ориентация на България, формирана през тези 30 години демократичен път. И 45 години преди това, зад „Желязната завеса“, поколения наред очаквахме най-после това да ни се случи. И когато ние сме станали партньори на ЕС, на НАТО, на Съединените щати, изведнъж се обявява като форма на зависимост това да си лоялен към партньора си, а като форма на независимост – да подкрепяш онзи, който те нарича „неприятелска държава“. Това е някаква налудна конструкция, която се лансира, и то по един тихомълком начин – поне да кажат открито за какво се борят, ако могат да го обосноват", допълва доц. Лозанов.

Според Мария Черешева от „Асоциация на европейските журналисти“ посланието на председателя на „Възраждане“ не е никаква изненада – то нито е първо, вероятно нито ще бъде последно. „Заплашителният тон към журналисти и определени личности от страна на „Възраждане“ не е прецедент“, припомня тя. "Посланието е ясно: има неудобни медии, има медии, които трябва да бъдат нарочвани, посочвани с пръст и наказвани по някакъв начин. Но за нас по-важна е по-скоро реакцията на журналистическата общност. Факт е, че втори ден вече се говори. Поведение на популистки политици и нападения срещу медии са се случвали и ще се случват. Риториката на Костадинов е копи пейст на някои изказвания на Доналд Тръмп – за „жълтите медии“, за разпространителите на „фалшиви новини“. Това е създаване на алтернативна реалност", каза още Черешева.

Продължете да четете

Историята и Путин: Защо разплатата е неизбежна

Желанието да се „твори история“ е присъщо на авторитарните политици. Въпреки това руският президент Владимир Путин със своите „реконструкции“ успя да надмине мнозина. През лятото на 2021 г. той публикува на два езика статия „За историческото единство на руснаци и украинци“, в която се опита да докаже, че държавността е „дадена на Украйна от съветското правителство“, а като цяло, Ленин много греши, „предавайки“ на Съветска Украйна част от земите на „историческа Русия““. Разбира се, историците отдавна поставиха точката над „i“ в този опус, но за „Историята от Путин“ трябва да говорим отново и отново, защото руският президент постоянно използва исторически стереотипи в свои интереси.

„История от Путин“ или начин за оправдаване на военни престъпления

Така например фактът, че Путин непрекъснато нарича украинския народ „братски“, докато изпраща руската армия в „братоубийствена война“, не е изненадващ, тъй като тезата за „тристранния славянски народ“ обслужва идеологическите нужди на руските (и съветските) власти от XIX век. И въпреки, че не беше планирано украинците и беларусите да станат равни на руснаците в тази конструкция, експлоатацията на това „братство“ остава един от крайъгълните камъни на руската политика, пише в свои анализ cyprus-daily.news.

Всъщност кремълският диктатор повтаря грешката на себеподобните му: той се опитва да подчини Историята за себе си, да я коригира в изгодна за себе си светлина. Руската държавна и военна машина е настроена за необмисленото изпълнение на тези фантазии и пропагандата за идеологическата им подкрепа.

Например, историята за „разпнатото момче в Славянск“ (може би най-известният фалшификат на хибридната война на Русия срещу Украйна и света) е само повторение, актуализиране на старата пропагандна кампания „Убий германеца“, заглавие през 1942 г. от Константин Симонов.

Тези прояви на пропаганда са подчинени на желанието да се дехуманизира врага, да се принудят свои войници да убиват онези, които властите са посочили като врагове, без много да се замислят. В същия контекст трябва да се разглежда и опитът за фалшив трибунал срещу „азовците“, от който Русия все още не се е отказала.

Както доказва човешката история, в процеса на създаване на събития, които ще претендират да бъдат исторически, изглежда важно е да се действа адекватно на ситуацията в страната и света.

Путин, който заяви, че „Няма да допуснем повторение на Сребреница в Донбас“, продължи само до февруари 2022 г., защото след това последваха Буча, Мариупол, Изюм. Географското разстояние между местата на най-известните военни престъпления на Руската федерация предполага, че те не са били случаен елемент в проявата на омраза към конкретни личности, а част от държавната идеология на Руската федерация. „Кой ви позволи да живеете толкова добре?“, попитаха руските нашественици жителите на окупираните от тях селища в Украйна. И убиваха – убиваха цивилни в Буча и военнопленници в Оленовка с чувството за собствената си безнаказаност.

Ще отмъсти ли историята на Путин?

Путин последователно разпространява средновековното право на силния в окупираните украински територии, което прилага в Русия, сякаш не е имало вековна човешка еволюция, хуманистични идеи и възгледи. Сякаш ги нямаше ужасите от Първата и Втората световна война, написани с кръвта на Женевските конвенции и Декларацията за правата на човека.

Украйна плаща скъпо за слабото познаване на политическите елити на историята на отношенията между руснаци и украинци, за пренебрегването на заплахата от великоруския шовинизъм, научила от горчив опит, че бившата метрополия може да трансформира зле скритите си фантомни болки във военни престъпления.

Путин ще плати и за изопачаването на историята, за нейното утилитарно използване за задоволяване на личните му амбиции.

Вече Рамзан Кадиров, чиято военно-политическа кариера започва в битки срещу руските войски в Северен Кавказ и се е превърнал в „пехотинец на Путин“, на когото е позволено да критикува руските генерали, реагира на „частичната“ мобилизация в Русия, като отказа да осъществи такава в Чечня. С това Кадиров не само потвърди предположението за значителни загуби сред своите войници, но и демонстрира, че отношенията между елита в Русия през XXI век има всички признаци на феодализъм, чак до намек за неподчинение от страна на сюзерена.

Що се отнася до самата мобилизация, още първата реакция на руски граждани към нея подсказва, че тя ще се превърне в проблем преди всичко за руските власти. И демонстративните посещения на Путин през първата десетдневка на септември в Калининград (западния анклав на Руската федерация) и Владивосток (Далечния изток), на които малцина обърнаха внимание, може и да не спасят ситуацията.

Путин, чиято армия не успя да превземе Киев за три дни, намери свой собствен "Елзас и Лотарингия", но нямаше повторение нито на капитулацията на врага, нито на провъзгласяването на Германската империя във Версайския дворец. Следователно Русия на Путин върви към своя неизбежен разпад, доказвайки своята целесъобразност пред света със собствените си действия.

Продължете да четете

Румяна Коларова: Убедена съм, че в рамките на ПП, БСП и ДБ отношенията са доста обтегнати

Аз съм напълно убедена, че в рамките на тези три партии – „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“, със сигурност има доста обтегнати отношения – както на принципна основа, така и на някакъв вид опортюнистична основа.“ Това каза в студиото на Euronews Bulgaria политологът проф. Румяна Коларова.

„На принципна основа, раздалечаването между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ е очевадно. И то върви най-вече по линия на това, което ние наричаме „социално-икономическа линия“. ПП все повече и повече се самоопределя, и в някаква степен организира своята кампания, като лява партия. Докато е ясно, че ДБ – е, ние бихме очаквали „зелените“ да са десни и в никакъв случай „Да, България“ не са съвсем десни – но там, да кажем, е нещо либерално-центристко, ако трябва да го позиционираме. Но по отношение на икономически мерки, те са за много стриктно спазване на бюджета, например“, поясни тя.

„Второто раздалечаване е много по-тежко. И то е между БСП и останалите по геополитическа линия“, допълни проф. Коларова.

Според колегата ѝ Страхил Делийски, основният проблем не са различните идеологически позиции.

„Ние имаме Народно събрание със седем партии, зад които стоят не толкова много избиратели. Това е ключовият проблем, от гледна точка изобщо на очакванията ако бъде съставено правителство, какво ще прави това правителство“, посочва той.

„Първо, явно е, че то ще бъде функция на сложни политически отношения при формирането на мнозинство. И второ, то ще се ползва с подкрепата не повече от една осма от избирателите в България“, убеден е политологът.

„При тази кампания, която имахме, при тези отношения между различните групи, партийни агитки и тези, които не гласуваха, рискът всяко едно решение на това правителство с ниска подкрепа да бъде оспорено от някаква достатъчно голяма социална група, е голям. Много трудно ще се управлява“, смята Делийски.

Проф. Румяна Коларова посочва, че ниската избирателна активност се разглежда като основание да се търсят политически проекти извън този парламент.

„И ако на основата на тази ниска избирателна активност има субекти, чиято стратегия е да направят нов политически проект, то тогава мотивацията да се направи правителство в рамките на този парламент силно намалява, и съответно силно се увеличава мотивацията да се тръгне към следващи избори“, прогнозира тя.

Продължете да четете