О,СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ГОСПОЖО?

Стари градски песни

Тогава късна есен беше,
листът трепереше отнесен
от есенния лъх в простора,
о, спомняте ли си, госпожо?

Вий спомняте ли есента
и виолетовия здрач,
когато есента с плач
настройваше, като  с китара?

По сребърното езеро
минаваше полека лебед
и белоснежното петно
изчезваше в нощта безследно.

Така започва в късна есен
нашата любов едва в зачатък,
под пожълтелите листа,
нали си спомняте любима,
о, спомняте ли си госпожо?

източник:стари градски песни